Винс Флинн - Списъкът на обречените

Когато за нея се откри тази му грозна страна, тя инстинктивно се отдръпна и той инстинктивно видя в отдръпването й акт на предателство. Така стояха в момента нещата в тяхното мирно съпружеско съжителство. Затова в неделя сутрин той ходеше да тича, а тя разполагаше с така дефицитното за нея свободно време. Неделята също така беше единственият ден в седмицата, в който от нея не се искаше да работи. Макар че ако възникнеше някоя кризисна ситуация, нямаше значение кой ден от седмицата е, тя трябваше да е на линия. Което обаче ни най-малко не тормозеше Кенеди. Работата й беше интересна, изпълнена с предизвикателства, възходи и падения и в крайна сметка жизненоважна за сигурността на страната. Това, което й даваха неделите, ако разбира се врагът кротуваше, беше определено уединение. Даваха й време, необходимо да пресее и осмисли различните информации, с които се сблъскваше през седмицата — всички онези операции и нужди на хората й, както и операциите, които се провеждаха срещу страната й. Тя се нуждаеше поне от един ден в седмицата да се откъсне от всичко това и да се опита да погледне на нещата в перспектива.

В момента Кенеди го правеше подсъзнателно, докато четеше страниците за изкуство на „Таймс“, когато телефонът звънна. Тя се подразни. Беше едва девет сутринта, което за неделя си беше доста ранен час. Остави чая си и отиде в кухнята да вдигне слушалката на апарата, монтиран на стената. Погледна таблото на телефона, за да види от кой номер е обаждането. Когато видя, леко се напрегна. Звъняха от чужбина. Кенеди вече беше прослушала два пъти телефонния секретар, след като стана от сън, и цяла сутрин си задаваше въпроса дали Рап не е допълзял смъртно ранен до някоя канавка в Париж и не е умрял там. Което, макар и много да го обичаше, нямаше да е най-лошият сценарий за Управлението.

Директното обаждане до дома й беше грубо нарушение на правилата, но пък Рап досега беше показал, че не си пада много по правила. Любопитството взе връх и тя вдигна слушалката.

— Ало?

— Добро утро.

Нямаше грешка. Гласът беше на Рап. Кенеди почервеня от гняв заради неговата пълна небрежност и немарливост.

— Много добре знаеш, че тази линия не е защитена — каза тя, без да може да прикрие раздразнението си.

От другата страна се чу дълбока въздишка и тогава…

— Чуй ме внимателно. — Гласът му беше твърд и непреклонен. — И пет пари не давам за това. Ако питаш мен, никоя линия не е абсолютно защитена срещу подслушване.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти си умна, сама ще се досетиш.

— Не съм в настроение да си играя игрички с теб — отвърна тя в опита си да наложи контрол върху ситуацията. — Загазил си. Някои хора си мислят, че си се издънил много сериозно, и понеже не се обади да докладваш, се съмняват дали още може да ти се има доверие.

— Страшно се радвам, че твоите бюрократи вече са разгадали всичко, и то от шест хиляди километра. Дори и сега чувам как чичо ти мрънка и сочи обвинително с пръст към мен, макар че и най-малка представа си няма какво се случи в действителност и какво се обърка.

— Виж… то се вижда и с просто око. Кашата е огромна и тази каша е твоя.

— Дяволски си права. Единственият проблем е, че никой от вас няма представа какво се случи.

— Няма как да знаеш за нещо, след като подчиненият ти не се обажда да докладва.

— Е… докато ти си пиеш чая с мляко или каквото там имаш в чашата, подчиненият ти се носеше по течението на реката с дупка от куршум в рамото.

Кенеди отвори широко очи от изненада. В съзнанието й изплуваха два образа. Единият беше на ранения Рап, плуващ в мътните води на Сена. Другият беше на огромната пещера под сградата на Агенцията за национална сигурност в Мериленд, където се помещаваха мощните суперкомпютри „Крей“, които със сигурност сега записваха и после щяха да обработят разговора им. Сварена неподготвена за информацията, която й съобщи Рап, тя отвърна:

— Извинявай, не знаех. Чуй ме, мога да стигна в офиса до двайсет минути. Ще ме потърсиш ли там?

Той се изсмя.

— Май не разбираш проблема. Бяха ми устроили клопка.

— Клопка? — Тя се намръщи.

— Дебнеха ме в засада. Твоят разузнавателен екип не ги видя и аз не ги видях. Знаеха, че ще отида. Едва се измъкнах жив от там.

Кенеди остана шокирана от чутото.

— Не проумявам как е могло да се случи подобно нещо.

— Така си и мислех, че ще кажеш. Нека ти кажа без увъртане. При теб има изтичане на информация. Не знам точно от кого, но или някой е проникнал в малобройната ни група, или имаме предател в нашите редици. И тъй като стреляха по мен, ще ме извините, че не ви казвам всичко, докато не заловите „къртицата“.