Винс Флинн - Списъкът на обречените

Чет не разбра много от казаното, но нещо в съзнанието му се промени. Той не сподели с баща, още по-малко с майка си. Беше изпитал силно наслаждение и удоволствие, докато биеше двете момчета. Това удоволствие не можеше да се сравни с нищо подобно, което беше изпитвал през живота си. Изпълваше се с приятно усещане само докато мислено се връщаше към сцената на сбиването, често се смееше и се усмихваше на себе си. Както често се случва по селата, бързо се разпространи мълвата, че Джейкъб Брамбъл, някогашната опора и надежда на отбора на „Булдозите от Джорджия“, имал седемгодишен син, който здравата ступал двама единайсетгодишни съученици. Настъпи известно затишие и двете момчета се отнасяха към него с подобаващ респект и уважение, тъй като не искаха отново някакъв психопат свинар да ги налага с кутия за сандвичи. Училищният треньор по борба обаче веднъж се отби да поприказва с баща му дали не може да насочат таланта на Чет в правилната посока.

Чет не знаеше, че баща му се притесняваше за сина си много преди да се случи сбиването пред училището. Беше усетил някаква особена вродена ярост и жестокост в него, докато го беше наблюдавал да се занимава с животните във фермата. Малкият Чет често риташе прасетата и ги плюеше, когато те се инатяха и не бяха послушни. Веднъж Джейк дори завари сина си, качил се на покрива на хамбара, да хвърля котка. Бащата се надяваше, че това е временно и ще премине, но, от друга страна, видя в борбата начин да използва енергията му в нещо по-смислено.

В началото всичко вървеше добре. Чет се посвети на борбата с плам и ентусиазъм на християнски мисионер. На десет години той вече беше щатски шампион в своята категория. Продължи да печели титли, но в същото време започна да играе и американски футбол. Беше абсолютен звяр. Другите отбори се бояха да се сблъскат с него на игралното поле и когато топката беше в него, те често предпочитаха да се държат на разстояние от него и избягваха преките стълкновения. Когато премина в гимназията, тялото му беше станало само твърди мускули. Той влезе в училищните отбори и стана шампион и по двата спорта. Момичетата го обичаха, момчетата се страхуваха от него и за нещастие Боб се превръщаше във все по-голяма пречка и досада. Докато другите напредваха в живота, мозъкът на Боб сякаш беше заседнал в развитието си някъде на умственото ниво между трети и четвърти клас. Когато Чет беше в първи курс в университета, веднъж играеха мач с техните отдавнашни съперници. Един от играчите от другия отбор започна да се подиграва на брата на Чет, като го нарече дебил. Чет, който вече беше известен с това, че играеше „мръсно“, реагира решително. Няколко игри по-късно отборът премина в атака. Щом съдията изсвири началото на играта, Чет се прицели в дебелака от противниковия отбор и заби шлема си в коляното му. Кракът на нещастника изпука и се прегъна под прав ъгъл.

Чет беше изключително горд със себе си. И до днес неволно се усмихваше, като си спомнеше за дебелия тлъст глупак, който лежеше на игрището като пълен слабак и женчо. На следващата година, в същия спорт, братът на дебелия глупак му го върна, като пукна коляното на Чет. По онова време всеки университет се бореше да привлече Чет в отбора си. Оценките му не бяха високи и перспективата да влезе в колеж само за да играе футбол му се струваше загуба на време. Той прекара шест месеца в гипс и още шест месеца се въргаля в леглото и трупаше обида и гняв, сърдит, че съдбата се беше разпоредила така несправедливо с живота му.

Баща му добре си представяше какво щеше да стане със сина му, ако останеше в свинефермата до края на живота си. Затова го закара в пункта за набиране на служба в армията. Джейк Брамбъл вече имаше до себе си една свадлива и недоволна жена, която все пропускаше да отбележи факта, че фермата е доста доходоносен бизнес. Но тя не можеше да се примири със срама, че се е омъжила за свинар. Джейк нямаше намерение да гледа как синът му си пропилява младините, изпълнен със самосъжаление какъв е можел да стане.

И така, на осемнайсет години Чет постъпи в армията. Две години по-късно стана рейнджър и три години по-късно беше приет в отряда на най-добрите командоси — „Делта Форс“. По време на кариерата му имаше и известни спънки и неприятности, главно сбивания в баровете или строги забележки на офицери, които не оценяваха саркастичното чувство за хумор на Чет и го обвиняваха в неуважение към по-висшестоящите чинове. По всичко личеше, че склонността на Чет към пиенето, сбиванията и неуважението му към по-старшите от него офицери рано или късно ще му навлече сериозни неприятности.