Винс Флинн - Списъкът на обречените

Случи се на тротоара пред основното училище „Бенджамин Линкълн“. Двамата петокласници последваха Чет и Боб заедно с останалите ученици към входа на училището. Те продължиха да се подиграват на Боб, който, макар че беше доста по-малък от тях, беше висок колкото четвъртокласник. Чет беше най-едрият от втори клас и беше неимоверно силен благодарение на гените на баща си и на постоянното вдигане и носене на тежки товари във фермата. Но имаше и нещо друго: Чет беше бърз, светкавично бърз — качество, което дължеше на гоненето на прасетата. Без предупреждение той се извъртя назад, стиснал в ръка кутията си за сандвичи, и с всичка сила удари с нея Нейт Хъкстър в челюстта, като го събори на земята и го остави в несвяст.

Тревър се вцепени, щом видя какво се случи с приятеля му. Дори и в най-смелите си предположения не беше очаквал подобно нещо. Дори не успя да си плюе на петите. Малкото гнусно свинарско синче връхлетя върху му като ураган. Последваха юмруци и ритници и накрая Тревър Смит се озова на земята, свит на кълбо, до приятеля си, умолявайки нападателя да спре да го бие. Добре че беше учителят да го спаси, като буквално издърпа и вдигна Чет във въздуха.

Последвалите събития бяха доста интересни и Чет си извади поука за цял живот. Не му пукаше как щяха да го накажат. Побоят над онези двамата смотаняци си струваше. Досега той не беше имал проблеми с поведението си, но знаеше какво се случва с децата, които се бият в училище. Те отиваха в кабинета на директора и обикновено биваха наказвани, като ги караха да чистят след уроците. Това обаче беше леко наказание. Имаше предчувствието, че нямаше да се размине само с чистене. Сигурно щяха и да го набият, но той издържаше на болка. Каквото и да му направеха, то не можеше да се сравни с гнева на баща му. Точно това го притесняваше най-много — как щеше да реагира баща му. Но пък нали той беше заръчвал неведнъж да не позволява никой да обижда брат му. Чет знаеше само, че дори от мисълта да стои безучастно и да гледа как се подиграват с брат му, му се повдига. Той не би си го простил никога, ако не беше дал заслуженото на Тревър и Нейт. В този ден се случи още едно много важно нещо — Чет разбра, че изпитва удоволствие, докато пердаши здраво другите момчета.

Противно на очакванията му директорът не беше чак толкова ядосан. Очевидно имаше нещо необичайно в това второкласник да натупа двама петокласници. Чет научи на другия ден, че Тревър и Нейт далеч не бяха любимци на учителите. Оказа се, че от години са тероризирали и тормозили цялото училище и учителите с нетърпение чакаха кога ще завършат основното училище и ще се преместят в гимназията от другата страна на улицата. Другото, което тогава разбра, беше, че учителите не се отнасят добре към ученици, които се подиграват с умствено изостаналите си другарчета. Това, което Чет изобщо не очакваше, беше реакцията на родителите му. Баща му почти не продума, докато майка му побесня. Тя беше обсебена от факта, че Нейт Хъкстър бил син на свещеника в църквата. Според Чет това още повече оправдаваше боя, тъй като синът на един свещеник изобщо не би трябвало да се държи по този начин. Но не така смяташе Ема. За нея това беше срам за цялото семейство. Семейство Хъкстър били добри хора. Прабабата била основателка на Обединените дъщери на Конфедерацията, а дядото на Тревър Смит бил собственик на банката, която била техен кредитор и в полза на която била ипотекирана фермата.

На път за вкъщи Чет седя на задната седалка на колата на майка му — „Форд“ комби, и през цялото време слуша как тя крещи на баща му, че изобщо не разбирал от много неща. Когато накрая се прибраха, баща му го заведе в хамбара, където Чет очакваше да го накара да свали панталона. Нищо подобно. Баща му постави голямата си длан на рамото му и го побутна към копата сено. Не си направи труда да му обясни значението на думи като „беден нещастник“ и „долен селянин“, с които майка му го засипа, докато пътуваха за дома им. Каза му само, че той ще се оправя после с майка му, и добави, че е горд с това, че Чет е защитил брат си и че на един син на свещеник не подобава да се държи така с деца като Боб. И щом не знаел, че не бива да се подиграва и да обижда по-слабите от него, си бил заслужил боя. Колкото до Смит и ипотеката върху фермата, нямало от какво да се притеснява. Бащата на Тревър навремето в гимназията играл футбол заедно с него. Бил добър човек и ако разберял как се е подигравал синът му на Боб, щял да му тегли още един пердах.