Винс Флинн - Списъкът на обречените

Така и стана, докато беше в свободното си от службата време, в една гореща августовска вечер на едно парти във Файетвил, Северна Каролина. Заведението имаше ресторантска част с маси за хранене от едната страна и голяма зала с дансинг от другата, където по цяла нощ се лееше кънтри музика и южняшки рок. Оскъдно облечени момичета със завързани тениски и къси шорти сервираха леденостудена наливна бира, която не беше и много скъпа. През уикендите заведението беше претъпкано с военни, някои дошли с униформите си, но повечето цивилни. Чет и другарите му от „Делта“ никога не ходеха униформени на бар и когато група униформени офицери с дамите си влязоха в заведението, той не устоя на изкушението. Всичко се разви бързо. Той извика някакви обиди по техен адрес, които обаче малко или много бяха заглушени от силната музика. Офицерите надушваха от километър момчетата от „Делта“ — повечето бяха с дълги коси, бради, мустаци и мускулести. Ситуацията взе решителен обрат, когато Чет поиска да танцува с жената на един лейтенант, която беше много красива.

Лейтенантът, значително по-дребен от Чет, прие това като обида. Чет го бутна и преди страстите да са се успокоили, един полковник с пагони и с отличителни знаци на пехотинец ветеран и парашутист, с две пурпурни сърца и гърди, окичени с лентички, се намеси в спора. Останалите от „Делта“ имаха благоразумието да се оттеглят, но Чет беше твърде сърдит и пиян, за да осъзнае, че щеше да пресече Рубикон, да прекрачи граница, която никой човек под пагон никога не прекрачваше. Полковникът информира Чет, че неговият командир му е стар приятел и че ако той не се отдръпне, полковникът ще отиде на масата при командира му, ще си поприказва и Чет ще съжалява, че го е срещнал, и следващия път едва ли ще вдигне ръка срещу офицер. Чет пиянски кимна и сякаш няколко секунди обмисля предложението на полковника. После му каза да върви на майната си. Полковникът беше трезвен и се приготви за бой. Обърна се към останалите от „Делта“ и им даде съвет да си приберат приятелчето веднага, преди да го е пратил в карцера.

И точно в този момент пияният Чет нанесе ляво кроше, което обаче се плъзна по темето на полковника. Онзи реагира с два светкавични удара — единият в слабините, другият в слънчевия сплит. Чет падна на колене и полковникът му нанесе саблен удар с длан по врата, в резултат на което Чет изпадна в нокаут.

На следващия ден се събуди на бетонния под, а вратът толкова силно го болеше, че не можеше да вдигне глава и да огледа къде се намира. След около минута разбра, че се намира в карцера във Форт Браг. Чу гласове, единият от които му беше познат. Беше на неговия командващ офицер. Постепенно си припомни събитията от предната вечер. Даде си сметка, че е изправен пред много сериозен проблем. Чу друг глас, който като че принадлежеше на наперения полковник от бара. Чет се обърна по гръб, за да ги види по-добре, и забеляза, че е повръщал върху себе си.

— Ти решаваш, Майк — каза неговият командир. — Аз няма да възразя, ако поискаш военен съд за този глупак.

Полковникът беше облечен в зелената си бойна униформа, панталоните му затъкнати в лъскави парашутистки кубинки. Беше изпъчил гърди, сякаш беше на парад в стойка „свободно“.

— Изкушавам се. Как, по дяволите, може някой толкова глупав да стигне до „Делта“? — попита той офицера от елитния специален отряд. — Когато служехме заедно с теб, проверяваха и умствения им багаж.

— Е, да, за съжаление не ги тестваме как се държат, когато са пияни.

— Може би трябва да започнете да го правите.

Командирът се обърна към вратата и каза на някого:

— Стан, за какво ти е такъв малоумник?

Чет положи усилие, за да се извърти и види с кого говореше командирът му. На вратата стоеше мъж със сив костюм. Косата му беше подстригана късо като на военен, но в начина, по който стоеше, имаше някаква волност и непринуденост.

Непознатият изгледа продължително Чет и отговори:

— Спомням си как и аз на младини на няколко пъти изпитвах желание да фрасна офицер. Дори веднъж го направих. Но не съм много сигурен, защото бях мъртвопиян.

Полковникът, който беше набил Чет, поклати глава от отвращение.

— Не искам изобщо да си цапам ръцете с тоя боклук… А и на твоите момчета от „Делта“, Джим, ще им дойде в повече още един публичен скандал.

Командващият офицер въздъхна облекчено. Приятелят му беше абсолютно прав. Най-добре беше да прехвърли този задник направо на Хърли.

— Стан, той е твой.