Винс Флинн - Списъкът на обречените

Кенеди закрачи напред-назад из кухнята, докато се опитваше да схване какво ставаше в момента. В съзнанието й закономерно изплуваха десетина тревожни въпроса, но в момента водеше разговор по проклетия домашен телефон и не можеше да рискува да зададе тези въпроси сега. Хвърли поглед към часовника на микровълновата фурна и се запита дали не би могла да хване първия полет за Париж.

— Ще дойда при теб.

— И как да съм сигурен, че мога да ти се доверя?

Кенеди се помъчи да измисли убедителен отговор. Спомни си как го беше вербувала и как тя беше единствената, която го защитаваше от самото начало. Единствената, която напълно беше осъзнала неговия талант и потенциал. И тогава реши да се постави на негово място. Самата тя беше участвала в истински операции нееднократно, но никога не беше изпадала в толкова стресова ситуация. Чувството за изолация сигурно беше огромно. Припомни си какво я беше предупредил за Рап доктор Люис. Те го бяха създали и ако той се обърнеше срещу тях… При тази мисъл тя потрепери.

— Много добре знаеш, че на мен можеш да се довериш.

— В момента не съм в настроение да вярвам на никого.

— Досега винаги съм ти пазела гърба и съм те защитавала — с умоляващ тон отвърна тя. — Дори вчера се спречкахме заради теб — добави, имайки предвид спора в кабинета на Стансфийлд. — И точно както предположи, чичо ми стовари цялата вина върху теб.

— Ах, колко ужасно!

Кенеди понечи да добави нещо, но си замълча. Трябваше на всяка цена да се срещне със Стансфийлд и да му разкаже за Рап.

— Виж, трябва да спрем разговора дотук. Тръгвам към теб. Провери безопасния канал за връзка. До един час ще имам повече информация.

— И кой ти каза, че искам да дойда с теб? Като знам как действа чичо ти, сигурно ще прекарам месец в някое тясно помещение, прикован с белезници към радиатора.

Кенеди трепна. Той беше напълно прав. Поемайки голям риск, тя му каза:

— Искам от теб да се пазиш и да внимаваш. Провери безопасния канал и… още нещо… той вчера изпрати хора да те търсят.

— Кои? — попита Рап с явно подозрение.

След известно колебание Кенеди отговори:

— Виктор, твоят стар приятел, е един от тях. Скарах се с него за това.

Тази новина беше посрещната с мълчание. Кенеди си представи как Рап в момента кипва от гняв и налива масло в огъня на старата си омраза към Виктор.

— Следят апартамента. Не отивай там — продължи тя. — Аз ще дойда да те взема веднага щом мога. Провери канала и не прави нищо глупаво.

— Ще си помисля. — След дълга пауза той добави: — На срещата имаше петима души. Погрижих се за четирима от тях. Един остана… този, който ме одраска. Разбираш ли какво ти казвам?

Кенеди сбърчи вежди, докато се опитваше да схване смисъла на думите му.

— Не, не те разбирам.

— Придържах се към плана. Не съм правил нищо непозволено.

— Добре — отвърна тя, все още в неведение на това, за което той намекваше.

— Не само аз се измъкнах оттам. Петият човек беше шеф на останалите трима. Излязох през прозореца.

— Не съм сигурна, че те разбирам…

— Досети се. Трябва да затварям.

Връзката прекъсна и Кенеди бавно постави слушалката на мястото й. Повтори целия разговор в главата си, питайки се дали АНС или ФБР биха могли да използват срещу нея някоя част или думи от разговора. Всичко беше доста двусмислено, но можеше и да е достатъчно, за да събуди подозрението им. Тя наруга Рап, задето й се беше обадил вкъщи, и после се замисли върху казаното от него. Че е попаднал в капан. Подсъзнателно тръгна към дрешника. Трябваше незабавно да съобщи на Стансфийлд. Взе си палтото и ключовете за колата. Дано Стансфийлд да споделяше нейната гледна точка. Защото в противен случай тя се молеше доктор Люис да не е бил прав. Последното, което сега й трябваше, беше побеснелият от ярост Рап, жадуващ за разплата.

Париж, Франция

Черното рено седан имаше затъмнени стъкла, което не позволяваше да се види кой пътува отзад. Колата беше паркирана пред луксозния хотел „Балзак“, само на няколко пресечки от Триумфалната арка. Понеже заемаше две паркоместа, един полицай помоли да я преместят, но получи категоричен отказ от шофьора, който седеше зад бронираните стъкла. Шофьорът се легитимира и показа значка, с която на мига отпрати полицая. Също така носеше пистолет в кобур на бедрото. Човекът на седалката до него имаше служебна значка от същата организация, също беше въоръжен и в жабката държеше в готовност картечен пистолет „Узи“. Колата беше допълнително оборудвана с тънък слой кевлар между вътрешността и външната рамка на каросерията. Мъжът на задната седалка беше обиколил света и неведнъж беше срещал въоръжени мъже в коли, затова се отнасяше много сериозно към този аспект от личната си охрана.