Винс Флинн - Списъкът на обречените

Двамата се заеха да събират инструментите и оборудването си и се насочиха към външната врата. Брамбъл се облегна назад, въздъхна и потърка лакътя си. Температурата постепенно падаше и той започна да усеща болката. Беше едър мъжага — почти метър и деветдесет, само мускули. Имаше широко чело, дебел врат и крака на щангист. Цялата му същност излъчваше агресия и въпреки това още не можеше да проумее как Рап го беше надвил преди година. По всички закони на логиката той трябваше да избърше тепиха с младия новобранец, но незнайно как малкият хитър негодник му беше приложил някаква невиждана до този момент от него хватка и две секунди по-късно ръката му изпука като суха клонка. Първо не разбра какво е станало, после го прониза ужасна болка, последвана от осъзнаването на факта, че ръката му е прегъната под необичаен ъгъл.

Чет Брамбъл беше син на фермер свинар от Джорджия. Имаше само един брат, Боб, който беше заседнал в тесния родилен канал на майка му, където беше останал близо час. Вместо да направи цезарово сечение, местният селски доктор беше дърпал и въртял с форцепса малкия Боб, докато не го извади от майчината утроба. В резултат на това главата на Боб се деформира и той беше умствено изостанал. Беше с две години по-малък от Чет, но още на четири години той го достигна на ръст. Боб никога не се отделяше от по-големия си брат почти през цялото детство. Чет много го обичаше и ревностно го защитаваше от всякакви неприятели, независимо от възрастта им. Но когато достигна тийнейджърска възраст, постепенно го намрази.

Майка им прекарваше времето си в готвене, пазаруване, слушане на християнски радиостанции и четене на Библията. Баща им Джейкъб, или Джейк, както му викаха приятелите, беше едър мъж, пуритан и без абсолютно никакво чувство за хумор. Той възпитаваше строго двете момчета, но към Чет беше по-суров заради това, че той не беше бавноразвиващ се. Още щом проходиха, той ги взе да му помагат да храни прасетата и не след дълго те вече ринеха и изпражненията им. Толкова много изпражнения изрина тогава, че дори десетки години след това само от споменаването на тази дума ноздрите на Чет се изпълваха с ужасната воня.

Доколкото можеше да прецени, той не приличаше на майка си. Тя беше дребна и крехка, а братята й, двамата — адвокати, а третият — застрахователен агент, бяха абсолютни женчовци и страхливци. Чет беше едър и силен като баща си, който на младини беше играл футбол в отбора на Университета на Джорджия. Имаше обаче една голяма разлика между бащата и сина. Докато Джейк приемаше стоически несгодите на живота и не се палеше лесно, Чет беше кибритлия и можеше да избухне и при най-малкия повод. С едно изключение — брат му Боб и постоянните му глупави въпроси, които сякаш нямаха край. Когато се отнасяше до него, Чет проявяваше търпението на Джейк. Но само дотам. Израсна побойник и продължи в същия дух до края на гимназията.

Не че Чет не можеше да се контролира. Той така искаше. Още в ранна възраст беше разбрал колко е хубаво да натупаш някого. Първият му истински бой беше във втори клас и като повечето сбивания на тази възраст всичко започна в училищния автобус. Двама петокласници, Тревър и Нейт, се заяждаха с Боб, който по това време още ходеше на детска градина. Освен че главата му имаше странна форма и че беше безкрайно наивен, Боб също така имаше забавяне в говора и двете момчета постоянно го имитираха. През първия ден Чет седеше на мястото си в автобуса и в него напираше гняв. Притесняваше се, че ако изпълни това, което му е на ума, накрая баща му ще му хвърли един хубав пердах. През същата нощ той не можа да спи спокойно. Лежеше буден и размишляваше, а само на метър и нещо над него на двуетажното легло брат му шумно похъркваше. Чет си представи всички онези неща, които би сторил на Тревър и Нейт, ако отново посмеят да се присмеят на брат му. Реши, че няма да ги предупреждава. Интуитивно разбираше, че никакви предупреждения няма да имат ефект — че говоренето е безполезно и че той трябва да изпрати ясно послание към всеки, който изобщо си помисли да се заяжда с Боб.

На следващия ден Тревър и Нейт започнаха заяждането веднага щом се качиха в автобуса. Чет седеше до брат си, когато двамата нехранимайковци се настаниха на седалките зад тях и започнаха да имитират Боб, и да се хилят като магарета. С всяка следваща минута гневът у Чет нарастваше. Той бавно стискаше и отпускаше юмруци и си представяше какво ще направи с тези двамата, когато слязат от автобуса.