Винс Флинн - Списъкът на обречените

Невил тръгна заедно с червенокосия Симон. Макар че беше с две години по-възрастен от нея, червената му коса и луничавото лице го правеха да изглежда с десет години по-млад. Когато се отдалечиха от тълпата журналисти и зяпачи, тя се обърна към него с думите:

— Само не ми казвай, че са открили още един труп.

Симон се засмя.

— Не, няма други трупове. Мисля, че и девет ни стигат.

— Тогава да не си разплел престъплението?

Симон поклати глава, докато влизаха във фоайето на хотела.

— Не, но открих нещо, което ще те разстрои.

Тя свали слънчевите си очила и ги прибра в дамската си чантичка. Персоналът на хотела ги гледаше с разбираемо притеснение. Над половината от гостите бяха напуснали хотела, други спешно бяха отменили резервациите си. Невил им съчувстваше. Бяха преуморени от работа и от стрес, а неприятностите за тях тепърва започваха. Всеки един от тях без изключение, независимо дали е бил на работа в онази нощ или не, щеше да бъде разпитан от полицията поне още два пъти. Това се налагаше по две причини. Или някой от служителите беше видял нещо важно, без да го съзнава, или някой от тях беше съучастник на убиеца или убийците и му/им беше дал информация за движението и местонахождението на Тарек.

Качиха се в асансьора и когато вратите се затвориха, Симон каза:

— Снощи не можах да спя.

— Много кафе пиеш.

— Не започвай пак, шефке! Докато лежах буден и гледах петната от вода по тавана ми, се запитах защо някой ще стои на балкона и ще стреля по улицата и реката.

— И?

— Деветмилиметровите гилзи, които открихме на улицата, съвпадат с тези, пръснати из стаята на Тарек и из коридора, както и с тези, извадени от телата на убитите гости и служителя на хотела.

Асансьорът спря на последния етаж и вратите се отвориха. Невил слезе първа.

— Значи мислиш, че е стрелял един от либийските бодигардове.

— Може би… но в момента ми е по-интересно да разбера по кого са стреляли от балкона.

Невил леко се усмихна, което беше знак, че тя не разбира накъде бие заместникът й.

Симон се спря в средата на коридора и направи с ръката жест, сякаш държеше оръжие.

— Ако аз стоя на балкона и стрелям по някого долу на улицата, защо ми е да стрелям по него и как този някой се е озовал там?

Невил рязко поклати глава, сякаш за да събере мислите си.

— Какво искаш да кажеш?

— Някой или някои са убили тези бодигардове, след което е трябвало да се измъкнат от хотела. Ние стигнахме до заключението, че един и същ човек или хора са убили Тарек, проститутката, бодигардовете, след което са убили двамата отседнали и служителя.

— Да.

— Тогава кой е стрелял от балкона и по-важното е, по кого е стрелял?

Невил си представи позициите.

— Сега разбирам какво имаш предвид — каза тя.

Симон отвори една врата в дъното на коридора и пред тях се разкри стръмна метална стълба, водеща към покрива.

— Който и да е бил човекът на улицата, не той е убил служителя в задния двор. Няма логика да избягаш през задния вход, да заобиколиш и да се върнеш пред хотела, където има по-голяма вероятност да се натъкнеш на преследвачите си.

Симон се заизкачва по стълбата. Люкът, водещ към покрива, вече беше отворен.

Невил последва колегата си и когато се качи на покрива, видя, че там вече чакаха двама от най-добрите криминалисти.

— Значи лежа си аз — продължи Симон — и си мисля. Най-логичното обяснение е, че този господин Хикс е излязъл от стаята през балкона, а щом е излязъл през балкона, значи е имал въже. — Симон се спря до черната желязна тръба на комина и коленичи. — Виждаш ли това място? Там саждите са избърсани. — Той посочи мястото, без да го докосва.

Невил забеляза ясно различимата ивица върху тръбата и кимна. Симон се изправи и отиде до ръба на покрива, където един от криминалистите вземаше някакви мерки.

— Бернар, кажи ни какво откри.

Мъжът беше на петдесет и няколко години, много слаб. Той нагласи очилата си и отвърна:

— Открихме влакна ето тук — посочи каменния ръб на козирката.

— Какви влакна? — попита Симон.

— Не мога да определя със сигурност, докато не ги изследваме в лабораторията, но приличат на влакна от алпинистко въже.

Невил кимна, погледна отново към комина и после пак към мястото, посочено от Бернар. Забеляза известно протъркване върху камъка. Надникна от мястото и видя, че точно долу имаше балкон.

— Предполагам това долу е балконът на стаята на Тарек?

— Той е — отговори Симон.

Невил погледна отново към комина.