Винс Флинн - Списъкът на обречените

Предстоеше й пресконференция и тя не искаше да виждат изражението й и емоциите по лицето й. Тя застана по средата и огледа сцената. Репортерите отново бяха тук, нахални и дебели като конски мухи, викащи, задаващи въпроси и щракащи с фотоапаратите си. Способни да те извадят от равновесие, което беше характерно за тях. Освен медиите имаше и стотици, ако не и хиляди, любопитни зяпачи, които бяха привлечени от местопрестъплението.

Невил запази безпокойството си зад каменна маска. През годините се беше научила, че на мястото, където е извършено убийство, е най-добре да изглеждаш сериозен — дори и малко сърдит, но изобщо не е уместно да се смееш или, не дай си боже, да те хванат, че си подхвърляш шеги с колегите. Течеше едва вторият ден от разследването, но то вече се превръщаше в истинска бъркотия. Тези малки жълти флагчета например бяха поставени едва тази сутрин. Целият район от реката до улицата беше ограден с жълта лента, който беше поставен под охраната на десет полицаи, които бдяха никой да не припарва. Невил си каза, че това е прахосване на човешки ресурси, но началниците й бяха настояли.

Проблемът беше, че не успяха да спрат тълпата още предния ден. Зяпачите бяха изпотъпкали мястото и с това евентуалните улики. Ако делото изобщо стигнеше до съда, събраните доказателства щяха да са безполезни. Тя обаче беше получила нещо много важно — нова следа.

Погледна към хотела и към балкона на стаята, в която беше застрелян Тарек. Наруга се наум, задето още след като я бяха повикали, не нареди да оградят по-широк периметър, но както беше казал шефът й, дори само в хотела беше пълно с улики. Девет трупа, пръснати гилзи и куршуми навсякъде, и на всичкото отгоре откриха, че една от стаите на същия етаж е оборудвана с наблюдателна техника. Все още нямаха логично обяснение на кого му е притрябвало това. Никой от персонала на хотела не си спомняше либийският петролен министър да е водел със себе си охрана. Разполагаха със свидетелските показания на над петнайсет служители на хотела, които твърдяха, че Тарек е пристигнал, придружен само от един секретар. Този секретар сега не можеше и отказваше да коментира случая, скрит зад стените на либийското посолство.

Най-обезпокоителното за Невил беше, че й бяха дали над трийсет полицаи и въпреки това тя беше разбрала за гилзите, намерени на тротоара и в канавката пред хотела, едва предната вечер. Пресата щеше да я изяде с парцалите. Тя се върна на местопрестъплението, огледа отново гилзите и се запита колко ли от тях бяха смачкани, подритвани или просто прибрани от неизвестни хора през деня. Всички гилзи бяха пръснати приблизително под балкона на стаята. Правилно бе да се предположи, че или някой е проникнал откъм балкона и е стрелял в стаята по Тарек, или някой е стрелял от балкона по някой друг или по нещо долу на улицата.

Тя се качи в хотелската стая, застана на балкона и погледна към вътрешността на стаята. Стената срещу нея беше цяла и невредима, за разлика от стената вдясно, която беше надупчена с куршуми. Обърна се към реката, погледна към тротоара, където бяха открити част от гилзите, и си представи как стреля от тази позиция. След дълъг размисъл нареди на заместника си Мартин Симон да огради мястото, да докара детектори за метал и да започнат да търсят деветмилиметрови куршуми.

Прибра се вкъщи, ядосана на самата себе си, задето беше направила този пропуск в разследването. Беше избрала да върви по пътя на най-логичната версия — един или няколко души бяха убили Тарек, проститутката, неговите вероятни бодигардове, двама от гостите на хотела и хотелския служител в задния двор. Не беше минал и един ден и цялата тази версия се разпадна на пух и прах. Либийците засега отказваха всякакъв коментар, като само твърдяха, че четиримата души били изпратени, за да охраняват министъра. Като полицейски служител Невил мразеше да я лъжат и като повечето ченгета веднага надушваше. Четиримата мъртви мъже не бяха бодигардове. Досега не беше чувала или виждала бодигардове да носят оръжие със заглушител.

Невил остави без внимание репортерите, които крещяха нещо към нея. Вместо това се загледа в жълтите флагчета, сякаш те щяха да й подскажат как да разреши престъплението на века. Мартин Симон се приближи към нея и я повика по име. Когато Невил се обърна и видя развълнуваната му физиономия, разбра, че разследването е придобило нов обрат.

— Какво има?

— Да се поразходим малко. — Той хвърли поглед към хотела. — Искам да ти покажа нещо интересно.