Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Не знам, но сега да не се притесняваме за това. Имаме да решаваме по-важни проблеми. Кажи на хората от техническия отдел да подготвят дипломатически паспорт за Мич. Не искам никакви издънки, ако ни спрат от Дирекцията. И как сме с колите?

— Рейндж роувърите твърде много бият на очи, нали?

Той кимна.

— Никакви бодигардове. Само ти и аз. Да вземем нещо по-подходящо от гаража на посолството. Първо ще изпратим роувърите. Доктор Люис ще има възможността да се повози в пълен комфорт и да се наслади на гледката, докато го развеждат из Париж с кортежа от ДЖСЕ отзад.

— Добра идея. Тогава ще се кача горе, защото мобилният ми телефон няма обхват тук.

— Идвам с теб. — Стансфийлд се обърна към Талмидж: — Ще наредя да не пускат никой да влиза или излиза от този етаж без мое знание.

— Ясно.

Хърли влетя запъхтян с мобилния си телефон в ръката.

— Нямам обхват тук — каза той.

— Знам, Айрини току-що установи същото за нейния телефон.

— Е, амии… бях напълно изключил, че снощи заповядах на двама от хората ми да сменят Виктор и екипа му. Спомняш ли си Бърнстайн и Джоунс?

— Репортерът и операторът — отвърна Стансфийлд.

— Да, същите.

Стансфийлд го изгледа намръщено.

— Не ми се струват много подходящи за тази работа.

— Дълго е за разказване, но сега нямаме време. Накарах ги да поразпитат техните контакти в полицията. Освен това Виктор и екипът му бяха работили цял ден без почивка, затова им казах да седнат в микробуса и да сменят момчетата за няколко часа.

Според Стансфийлд това изобщо не беше умно, но той заподозря нещо друго, много по-дълбоко, което Хърли криеше от него.

— Цяла сутрин бях тук долу и когато се качих горе, телефонът ми зазвъня като полудял. Бърнстайн ми беше оставил четири съобщения и аз му се обадих. Каза, че когато снощи са отишли да сменят момчетата, били простреляни двама души. Изглежда са били от ДЖСЕ. Единият е убит, другият — ранен. Каза ми, че когато се появили, някакъв мъж оказвал първа помощ на единия. Накарах го да ми го опише. Каза, че бил на около двайсет и пет години, с гъста черна коса и е абсолютно сигурен, че е бил французин.

— Защо е сигурен? — попита Кенеди.

— Каза, че говорел френски като местен. Започнал да дава команди на Бърнстайн и Джоунс. Казал им да изчакат до ранения агент, докато той доведе помощ.

— И? — попита Стансфийлд.

— Така и не се върнал. Бърнстайн, който е бил на почти толкова войни, колкото и аз, каза, че този мистериозен тип използвал прахообразен коагулант и превръзки от военна аптечка, за да спре кървенето от раната.

— Мислиш, че е бил Рап ли? — попита Кенеди.

Хърли наведе очи и поклати глава.

— Не разбирам какво става. По описанието ми прилича на него, но защо, по дяволите, ще стреля по агент от ДЖСЕ, а после ще го превързва?

Кенеди и Стансфийлд се спогледаха.

— Защото не той е стрелял по агентите — отговори Стансфийлд. — Някой друг го е направил.

Всички погледи мигом се насочиха към човека, който седеше в стаята за разпити. Настъпи дълго мълчание, накрая Стансфийлд каза:

— Айрини, със Стан трябва да останем насаме. Ще те настигна горе. Джим и Том, не се отдалечавайте много. Няма да се бавя. — Щом те излязоха, той се обърна към Хърли с думите: — Искам да ми отговориш честно и откровено.

Стан кимна.

— Искам да ме погледнеш в очите и да се закълнеш, че няма да ме излъжеш.

Стан мразеше подобни неща.

— Добре — отвърна и погледна стария си приятел в очите. — Няма да те лъжа. Питай.

— Спомняш ли си, когато съставихме списъка с мишените?

— Да.

— И ги запомнихме наизуст, после аз пуснах листа в машината за унищожаване на документи и прибрах остатъците в торбата за изгаряне.

— Да.

По леко изнервеното поведение на Хърли и въртенето му Стансфийлд вече се досещаше, че има нещо. За непознатите или противниците Хърли беше първокласен лъжец и изпечен мошеник, но за най-близките си приятели беше като разтворена книга.

— Когато се върна във „Фермата“, случайно да си възстановявал списъка?

— Какво имаш предвид? — Хърли отстъпи крачка назад и скръсти ръце.

— Отново си написал имената на хартия.

Хърли въздъхна.

— Виж, аз не мога да се похваля с мозък компютър като твоя. Моята сила е в съвсем друга област.

— Колко копия направи?

— Едно… но беше повече като папка с досиета. Трябваше да следя всяка информация за тези типове. Да разбера къде са им слабостите, какви са им намеренията, къде ще са следващата седмица, по-следващата.