Винс Флинн - Списъкът на обречените

Стансфийлд почувства едновременно облекчение и гняв.

— И доколкото те познавам, сигурно си държал тази папка в незаключено чекмедже, а не в сейф?

— Виж, никой не може да припари и на километър от „Фермата“ без моето знание. Това място е обезопасено като Форт Нокс.

— А според теб как Фурние се е добрал до списъка?

— Нямам представа.

— Със сигурност не съм му казвал нито аз, нито Айрини. — Стансфийлд се обърна и погледна през стъклото. — Ами той? Нали има достъп?

— Рап също.

— Наистина ли вярваш, че Мич ще даде списъка, за да може после да попадне в капана и да го прострелят? Не ставай смешен.

— Не знам. — Стан определено беше объркан. — Не мога да разбера какво е станало.

— Защото не искаш да приемеш истината.

— И каква е истината?

— Че грешиш не само за Рап, но и за него.

Хърли се вгледа замислено във Виктор. Потърка наболата си брада и каза:

— Бърнстайн и Джоунс идват насам. Ще им покажа снимка на Рап и ако те потвърдят, че е бил той, на Виктор ще му се стъжни животът. Ще има доста да обяснява защо Рап първо стреля по агентите, а после се захваща да ги спасява.

— И в същото време рискува да го видят.

— Мътните да го вземат! — изръмжа Хърли. Никак не му харесваше как се развиват събитията.

— Казах на Джим да заключи етажа. Виктор ще бъде третиран като потенциален враг, докато не наредя друго. Не мога да поверя разпита на друг освен на теб. Разбираш ли ме?

— Да, боиш се да не счупи врата на някой бюрократ.

— Именно. Той е твое създание. Мислиш ли, че ще можеш да го обуздаеш?

Хърли кимна.

— Ако се окаже, че през цялото време ни е лъгал, лично ще му извия врата.

Рап мразеше подобни срещи. Дори когато имаше на своя страна ресурсите на ЦРУ, винаги имаше най-малко едно неизвестно, винаги съществуваше възможност някой да не удържи на дадената дума и да го убие. След дълго и мъчително колебание най-накрая беше склонил да се довери на Кенеди, а сега към уравнението се добавяше и Стансфийлд. Първоначално, когато тя му каза, че и Стансфийлд ще дойде, той отказа. Стансфийлд имаше бодигардове и бог знае колко французи го следяха. Айрини му отговори, че трябвало много спешно да се срещнат, защото възникнала непредвидена ситуация. Рап въпреки това не искаше да се съгласи и мислеше да отмени срещата, но Грета го уговори да склони.

„Познавам го още от малка — каза тя. — Той е един от най-близките приятели на дядо ми. Ако има човек, на когото да имам пълно доверие, това е той.“

В момента обикаляха с колата на Грета от един телефонен автомат на друг, прекарвайки Кенеди по сложен и заплетен маршрут, за да са сигурни, че не я следят или пък тя няма да дойде с конвой от коли, пълни с тежковъоръжени мъже. Рап беше накарал Кенеди да му опише колата, с която щеше да дойде, и през последните трийсет минути тя мина на десетина метра от мястото, на което се намираше той. Не можеше да види кой пътува отзад и логично нямаше как да знае дали някой не се крие в багажника, но беше извън съмнение, че на предната седалка седеше Томас Стансфийлд.

След като в продължение на час ги караха да обикалят из целия град, той беше готов за срещата. Беше си купил два много скъпи мобилни телефона, които пазеше специално за случая. Предпоследната точка по маршрута беше място, където и той, и Кенеди бяха ходили заедно. Това беше лобното място на ирландския драматург Самюел Бекет, на несправедливо обвинения френски армейски офицер Алфред Драйфус и на много други известни люде. Кенеди беше прочела няколко книги за нечестния и пристрастен съдебен процес срещу Драйфус и за последвалия скандал в национален мащаб. Рап не знаеше нищо за аферата „Драйфус“, както беше станал известен скандалът, но предишната зима двамата бяха стояли около половин час до гроба на този човек, докато Кенеди му разказваше за трагедията и за националната криза, настъпила след скалъпеното обвинение и присъдата срещу Драйфус.

Рап се обади от телефонния автомат на мобилния й:

— Вече сме близо. Спомняш ли си офицера от френската армия, когото навестихме преди десет месеца?

— Евреина ли?

— Същия. Тръгни натам и чакай следващото ми обаждане. — Затвори и се върна в колата. Седна зад волана и каза на Грета: — Още не е късно да се откажеш.

Тя изобщо не го погледна, само отвърна:

— Млъкни. Казах ти да престанеш да ми повтаряш все едно и също. Томас Стансфийлд никога не би ми причинил нещо лошо.

— Не от него се притеснявам, а от Хърли и оня тип, когото видяхме снощи. Не бих искал да съм близо до тях.