Винс Флинн - Списъкът на обречените

Рап поклати глава.

— Виктор не е много умен. Корав е и е брутален, но не е умен.

— Какво искаш да кажеш? — попита го Кенеди.

Мич пристъпи напред.

— Обърнете се към прозореца. — Рап застана зад тях. Долу, на срещуположния тротоар още имаше следи от обозначения, направени от криминалистите, извършили огледа на местопрестъплението. — От другата страна на улицата, ето там, на около петдесет метра, до онова червено БМВ. Там беше паркиран микробусът снощи. Ако исках да им направя засада, нямаше ли да избера по-близко до микробуса място да ги нападна?

— Не и ако си изпратил примамка, както казва Виктор. — Стансфийлд посочи към стълбището пред входа на сградата. — Примамил си ги да напуснат позицията си и си ги нападнал.

Рап поклати глава.

— Виктор слезе от микробуса сам. Изтича по тротоара и застана ето там. — Посочи мястото с пистолета. — Люк излезе от сградата, слезе по стълбите, зави надясно и тогава Виктор се прокрадна и тръгна зад него. Дулото на пистолета беше на около трийсет сантиметра от главата на Люк. Виктор натисна спусъка, човекът веднага падна по лице. Виктор засия от щастие, сякаш всеки момент щеше да се разтанцува. Пет секунди по-късно микробусът се премести до сградата. Един от командосите на Стан слезе… не си спомням името му, но изглежда се скара на Виктор, после хвана Люк за краката, а Виктор го държеше за яката на якето. Виктор метна трупа в отворената врата на микробуса и отстъпи назад, докато другият се мъчеше да вдигне краката. Виктор насочи пистолета към тила му и стреля в агента.

— И ти през това време стоеше тук? — попита Кенеди.

— Да. Виктор застреля още един човек. Предполагам, че също беше от екипа му. Помисли си, че е замел всички следи, че съм мъртъв и че може да стовари цялата вина за убийствата върху мен.

— И защо би искал да го прави? — попита Стансфийлд, макар и вече да се досещаше за мотива.

— Не знам. Защото ти или Стан така сте му заповядали.

— А може ли да го е направил, защото не е имал разрешение да те убива? Искал е да инсценира нещата така, все едно ти си излязъл от контрол. Убил си Макгуърк и Борнман и заради това той е трябвало да убие теб.

— Или Стан е наредил да убие и тримата.

Стансфийлд имаше чувството, че най-накрая започва да проумява всичко.

— Какво стана после?

— Ето оттам се появиха двама мъже с пистолети. Не чух какво казаха, но ми се стори, че крещяха на Виктор да хвърли оръжието. Той вдигна едната ръка, после докато вдигаше другата, стреля и по двамата. Единият от тях също стреля, но не улучи. И двамата паднаха на земята. Виктор тръгна към тях и тогава аз хукнах надолу по стълбите.

— И какво направи? — попита Кенеди.

— Още не знаех кои са тези двамата, но предположих, че са полицаи. Ние имаме строги правила, които ни забраняват да стреляме по служители на местните служби на реда. Затова исках да го спра. Изтичах навън и видях Виктор да се цели към единия, за да го довърши. Открих огън по него. Останах от тази страна на улицата, продължих надясно, за да го накарам да зареже ранения и да тръгне към микробуса. Намерих прикритие под една кола ето там и го прострелях в прасеца. После пресякох улицата, продължих да стрелям и когато стигнах, Виктор вече тичаше към микробуса. Стрелях няколко пъти по него, но той успя да скочи вътре през отворената странична врата. Втурнах се след микробуса, но той откри огън с автомат по мен.

— И избяга с микробуса — довърши Стансфийлд. — Какво стана после. — Той се надяваше да чуе това, за което вече се досещаше.

— Върнах се при двамата и проверих състоянието им. Оказа се, че са от ДЖСЕ. Единият беше застрелян в лицето, но другият още беше жив. Извадих аптечката и доколкото можах, обработих раната му, после си плюх на петите.

За Стансфийлд везните току-що се бяха наклонили в полза на Рап. Той въздъхна облекчено и понечи да зададе следващия си въпрос, но Кенеди го изпревари:

— Какво имаше предвид, като каза, че Виктор е глупав?

— Той си е глупав по принцип, но по-лошото е, че е и опасен. За мен той е луд. Не знам как не сте му били шута досега. Аз съвсем доскоро бях новобранец, но от километри виждам, че е безнадежден. Как, по дяволите, не можахте да го разберете досега?

— Това е тема за друг разговор — отвърна Кенеди. — Ти какво имаше предвид, като каза, че е глупав?

— Вие едва ли ще имате проблем да се сдобиете с полицейския доклад за огледа. Заключението от балистичната експертиза ще потвърди думите ми. Виктор използва пистолет четирийсет и пети калибър, а аз — деветмилиметров. Хората от ДЖСЕ бяха въоръжени със ЗИГ ФНП 357-и калибър. Неговата версия няма да издържи, французите прибраха трупа на единия от нашите. Ще видите, че е застрелян с четирийсет и пет калиброви куршуми от много близко разстояние. Ще разберете, че и по двамата агенти от ДЖСЕ е стреляно с пистолет четирийсет и пети калибър… с пистолета на Виктор. А ако разпитате този, който е превързал Виктор, той ще ви каже, че е бил прострелян с деветмилиметров куршум. Прострелян е с моето оръжие. Той мислеше, че съм мъртъв, но направи голяма грешка.