Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Почти година.

— Обичаш ли я?

— Това е личен въпрос, шефе.

Стансфийлд се спря на следващата площадка и се обърна към Рап, който вървеше две стъпала след него.

— На земята има милиони жени, а ти избра да се влюбиш точно в нея.

— Не съм казвал, че съм влюбен в нея.

— Но тя определено е влюбена в теб. Отдалеч се вижда.

— Сър, бих искал да запазя личните си отношения в тайна.

— Де да беше толкова лесно — изръмжа шефът и продължи надолу по стълбите. — Изобщо не предполагаш какви проблеми ми създаде.

Рап го следваше мълчаливо, твърдо решен да не разкрива личните си отношения.

Слязоха в малък вестибюл с един асансьор и заключена врата. Стансфийлд натисна бутона до вратата и се обърна към камерата отстрани. Електрическата брава избръмча и вратата се отвори. Влязоха и се озоваха в дълъг коридор. Заместник-директорът се насочи към втората врата вдясно и влезе. Вътре имаше трима души. Рап познаваше двама от тях — доктор Люис и Роб Ридли, но не и третия.

— Как върви? — попита Стансфийлд.

— Много по-добре. Стан го е хванал натясно — отговори мъжът, когото Рап не познаваше. — Виктор започна да се подхлъзва, но продължава да се придържа към първоначалната си версия.

— Какво показват разпечатките? — Стансфийлд посочи към полиграфа.

— Отговорите му и показателите са в рамките на допустимите параметри, но интуицията ми подсказва, че лъже, та се къса.

Рап погледна през голямото еднопосочно стъкло. В стаята за разпити бяха Виктор и Хърли. Цялото му тяло се напрегна и се стегна в един сноп от енергия. Първата мисъл, която му мина през ума, беше колко силно желае да убие Виктор. Втората — че няма да се спре да очисти и Хърли, ако му се изпречи на пътя.

Двамата пушеха. Виктор беше облечен в бяла тениска и джинси. Памучната тъкан беше опъната върху масивните мускули на ръцете му. Беше се облегнал назад на стола и се стараеше да изглежда спокоен.

— Знам, че трябва да играем тази игра, Стан. Виждам, че и на теб не ти харесва, но няма как. И двамата знаем, че Рап е боклук. Хайде да свършваме вече, за да можем да го изловим и да го отървем от неговото нещастие.

Всички в наблюдателната стая насочиха очи към Рап.

— Мисля, че всички знаем кой трябва да бъде отърван от нещастието си — каза Мич на Стансфийлд.

Люис се доближи до него.

— Знам, че не ти е лесно да го чуеш, но ти трябва…

— Стига, докторе — прекъсна го Рап, без да изпуска от поглед Виктор. — Не се обиждай, но в момента не искам да слушам глупостите ти.

Хърли загаси цигарата си в пепелника.

— Знаеш ли какво си мисля… мисля, че си голямо лайно. Снощи ти казах да се оттеглиш. Да се върнеш в хотела и да си починеш. Но ти пренебрегна заповедта ми.

— Нищо не съм пренебрегвал. Тъкмо се канехме да си тръгнем, когато той изпрати примамка. Макгуърк и Борнман се придвижиха към вратата на сградата и тогава той ги нападна.

— А къде беше примамката?

— Не знам. Повече не го видях.

— Говориш глупости. — Хърли се облегна назад и поклати глава. — Долни лъжи.

Виктор се усмихна.

— Знам, че гледаш да си свършиш работата, но това е само загуба на време. Да приключваме и да отидем да очистим онова говедо. Знам, че го мразиш не по-малко от мен.

— Само защото не го харесвам, не означава, че желая смъртта му. Аз не харесвам много хора.

— И много ли хора са застреляли двама от хората ти и са „осветили“ конспиративна квартира? Много ли хора провалят мисията си насред центъра на Париж и я превръщат в шибан международен скандал? Девет шибани трупа! — Виктор удари с юмрук по масата и размаха пръст към Хърли. — И не забравяй двамата агенти на ДЖСЕ, на които също видя сметката.

Стан кимна, сякаш беше съгласен с него.

— Колкото до тези двама агенти от ДЖСЕ… чух много интересна история. Имам двама свидетели, които са пристигнали на мястото малко след като ти си зарязал трупа на Борнман на улицата, бързайки да спасиш собствения си задник.

— Нали ти казах вече — Борнман изпадна от микробуса. Нямаше какво да направя в тази ситуация.

Хърли не обърна внимание на думите му, само продължи:

— Тези двама свидетели разпознаха и идентифицираха Рап.

— Ето на, виждаш ли? Значи имаме доказателство, че е бил на мястото.

— Познай какво е правил, когато те са се приближили към него.

— Не знам… опитал се е да избяга?

— Не… така би постъпил ти. Ти си този, който е избягал.

Виктор се наведе над масата.

— Ако беше на мое място, ти щеше да постъпиш по същия начин.