Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Ти не може да знаеш какво бих направил аз, затова по-добре си затвори шибаната уста, преди да съм ти я разбил. А сега да се върнем на темата. Какво според теб Рап е правил, когато двамата са го видели?

Виктор отново се отпусна назад и предизвикателно скръсти ръце.

— Не знам.

— Оказвал е първа помощ на единия от агентите. Първият от агентите е бил улучен в лицето, другият — в гърдите. Тези двама свидетели са хора, с които работя вече почти двайсет години. Те казват, че Рап е превързвал агента с раната на гърдите.

Виктор сви рамене, за да омаловажи този факт.

— Кажи ми защо, по дяволите, Рап ще стреля по някого, а после ще се втурне да го спасява.

— Не знам. Той е пълна откачалка и когато го хванем, ще можем да го попитаме. Но това — Виктор многозначително вдигна ръце — са пълни глупости и ти го знаеш.

Един от телефоните в наблюдателната стая иззвъня и Ридли го вдигна. В продължение на половин минута слуша човека от другата страна на линията и отговори в слушалката:

— Браво на вас. Стойте плътно до него. Ще ви се обадя, когато тръгнем. — Ридли затвори и ухилен погледна към Стансфийлд. — Уолдвогъл е готов. Сега имаме звук и по датчика ще знаем къде се намира. Познай кой е взел Кук от летището.

Стансфийлд беше твърде съсредоточен върху Виктор, за да превключи толкова бързо.

— Нямам представа.

— Пол Фурние.

— Напоследък доста често чувам това име.

— Според Уолдвогъл първо ще се отбият за обяд, после ще имат среща. Фурние казал, цитирам: „Че те много искат да се срещнат с теб, но очакват да им дадеш и останалата част от списъка, както и името на убиеца“.

— Кук какво е отговорил?

— Че не са били толкова път само за един обяд.

Стансфийлд се обърна отново към стъклото, потупа Талмидж по рамото и му каза:

— Кажи на Стан да си почине. Искам да говоря с него.

Рап се приближи до Стансфийлд и му прошепна:

— Дайте ми пет минути с него. Аз съм последният, когото очаква да види тук.

Стансфийлд още не беше взел решение дали да удовлетвори молбата, когато Хърли влезе в стаята с физиономия, сякаш искаше да удари някого с юмрук по лицето. И замръзна на място, когато видя Рап, застанал до шефа му.

— Какво, по дяволите, става тук?

— Спокойно — предупреди го Стансфийлд. — Неговата версия съвпада. Той не е проблем. Проблемът е в онзи там. — Той кимна към Виктор, който леко беше посърнал и поизгубил спокойствие, умувайки над положението, в което се беше озовал. — Ела тук — нареди Стансфийлд на Хърли.

Двамата застанаха в ъгъла и шефът му разказа всичко, което беше разбрал през последните часове.

— Грета? — по едно време се обади шокиран Хърли.

Стансфийлд му направи знак да мълчи и доразказа историята. После двамата отново дойдоха в средата на стаята.

— Том, Мич иска да влезе вътре и да зададе на Виктор няколко въпроса — каза Стансфийлд на доктор Люис. — Нямам много време за мислене. Изглежда, нашият заместник-директор в момента се кани да извърши измяна, а аз се нуждая от доказателства.

— Ще можеш ли да сдържиш нервите си? — Люис попита Рап.

Мич се намръщи.

— Съмнявам се, че ако съм спокоен и тих, ще постигнем нещо. Видях с очите си как този идиот снощи уби четирима души. И никой от тях не беше терорист. Двама от тях вие познавахте отдавна. Той е отрепка… бясно куче. Трябваше да го отървете от нещастния му живот още преди много години. Сега не е моментът да се държим възпитано.

Последният човек, от когото Рап очакваше да го подкрепи, беше Хърли:

— Той е прав. Виктор си мисли, че ни е надхитрил. Най-добрият начин да го извадим от равновесие е да пратим Рап при него.

— Ако Мич влезе при него, ще се стигне до насилие — възрази Люис.

Рап извади своя глок със заглушител.

— Не знаеш колко си прав.

Люис умоляващо погледна към Стансфийлд.

— Не това е начинът. Какво ще постигнем, ако го убие, преди да е отговорил на въпросите ни?

— Обещавам да не го убивам, докторе. Поне докато не получим отговори от него. — Рап не можеше да чака разрешение и тръгна направо към вратата.

Хърли го спря в коридора и го хвана за ръката.

Той рязко се извъртя към него с гневно лице.

— Долу ръцете от мен!

Хърли го пусна и отвърна:

— Не ми е лесно да го призная, но сега разбирам, че не съм бил прав и искам да ти се извиня.

Рап реагира само с леко кимване.

— Добре, а сега, ако искаш да ми помогнеш, гледай никой да не влиза в стаята за разпити, докато не приключа с него. Не ми пука какви звуци ще чуеш, но не отваряй за нищо и на никого тази врата. Съгласен ли си?