Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Съгласен.

За Брамбъл сутринта вървеше добре. Виждаше, че на Хърли разпитът не му е много по сърце. Стан мразеше Рап не по-малко от него, че дори и повече. Последната част от разпита мина малко по-твърдо, но Хърли трябваше да играе шоуто заради хората от другата страна на стъклото. Онази кучка Кенеди сигурно не му даваше мира. Добрата новина беше, че скоро нямаше да я има. След издънката на Рап в Лангли щяха да направят мащабно прочистване и Кенеди първа щеше да отлети оттам.

Стансфийлд, това изкопаемо, също щеше да се пенсионира скоро. И Хърли не беше млад. След десетина години Брамбъл щеше да командва парада и тогава щеше да падне голямото лапане. Тази професия беше идеална да крадеш безнаказано колкото си искаш. Той завъртя леко стола си към голямото наблюдателно стъкло. Чувстваше, че Кенеди е от другата страна. Сама не живееше като хората и на другите не даваше. Сигурно сега се караше със Стан и с всеки друг, който не споделя мнението, че нейното момче-чудо е находка за Управлението.

Брамбъл чу как вратата се отвори и без да се обръща, каза:

— Стан, стига сме си губили времето. Колкото повече се мотаем тук, толкова по-трудно ще е да хванем оня пръч.

— Оня пръч?

Брамбъл подскочи от изненада и събори стола.

— Какво, по дяволите, правиш тук?! — Тогава видя пистолета в ръката на Рап. — Свали това веднага.

— Седни на стола веднага.

— Майната ти. Ти не си никой, за да ми заповядваш? Как влезе тук?

— Няма да повтарям. Вземи стола и седни.

Брамбъл понечи да отговори с поредната ругатня, когато куршумът уцели здравото му коляно. Навярно пръсна капачката му, защото кракът му рязко се сгъна и той падна на пода. Брамбъл се хвана за крака и завика от болка.

Рап застана над него и насочи пистолета в лицето му.

— Млъкни, Виктор. Всички знаят какво стана снощи. Има свидетели, които видяха какво направи. Ти си един скапан боклук.

— Не съм направил нищо. Ти беше.

Рап насочи дулото към лявото стъпало на Брамбъл и стреля отново. Изчака няколко секунди да спрат виковете на Брамбъл и каза:

— Ето каква е сделката. Ще продължавам да стрелям по теб, докато не ни кажеш истината, която вече знаем.

— Щом вече я знаете, защо ме питаш тогава?

— Ти май наистина си толкова глупав. Трябва ни потвърждение. Предал си информация на лоши хора. Казал си им за Тарек. Описал си методите ми на действие. Помогнал си им да ми устроят засада.

— Майната ти!

— Грешен отговор. — Рап стреля в дясното стъпало на Виктор, който отново зави и засипа закани, но Мич не му обърна внимание. Когато Виктор накрая се умори, той добави: — Стансфийлд ми разреши да те убия. Можеш да се спасиш само ако ни кажеш на кого сътрудничеше.

— Не знам за какво говориш.

— Значи искаш още един куршум. Този път ще ти дам да избираш. Лявата или дясната китка?

Виктор вдигна ръцете към гърдите си.

— Искаш да те убия ли?

— Майната ти.

— Трябва да помислиш за по-остроумен отговор от този. — Рап го изгледа. — Какво ще кажеш за лактите? Сигурно адски боли. Има много кости и нерви. Кой от двата… левия или десния?

Виктор се загърчи на пода, опитвайки се да се отдалечи от Мич, но заради кръвта се подхлъзна.

— Не стреляй повече. Нищо нередно не съм направил.

— Доста нередни неща направи, Виктор, и ако искаш да живееш, по-добре ми кажи истината. Е? На кого предаваше информация?

— На Стан.

Рап поклати глава:

— Жалък си, Виктор. Стан знае всичко. Предавал си на друг. На някой извън групата. Трябва ми името му. Хайде.

— Не знам за какво говориш.

— Ще броя до пет и ще стрелям. — Той започна да брои.

— Не знам за какво говориш.

— Четири… пет. — Рап се прицели в левия лакът и дръпна спусъка.

Виктор се преви от болка и крещя половин минута. Рап търпеливо го изчака и пак попита:

— Кой беше, Виктор? Кой е твоят човек?

Виктор измърмори нещо, някакво име, но Рап не можа да го чуе ясно. Наведе се и допря заглушителя в слабините на Виктор.

— Не чух името. Кажи го по-високо.

Виктор се гърчеше от болка. Носът му беше изцапан със сополи. Измърмори още нещо. Рап натисна по-силно пистолета.

— Отново ще броя до пет. Помниш ли какво стана последния път? Едно… две… три… четири.

— Пол Кук! — изкрещя Виктор.

Рап се изправи, погледна към стъклото и кимна. После отново се обърна към Виктор:

— Ако зависеше от мен, бих ти пръснал мозъка още сега.

Рап тръгна към вратата.

Виктор започна да се смее. Първо тихо и бавно, после по-бързо и по-високо.