Реакцията на Омар беше предвидима. Той се хвана с две ръце за гърдите и тръгна да пада. Рап затвори служебната карта и бързо го подхвана, а после леко го положи на пода. После го претърси за ключове. Самият той беше отсядал в „Балзак“ и знаеше, че тук още използват старомодните метални ключове, а не модерните пластмасови карти. Откри ключа, сложи си латексови ръкавици, взе ключа и бързо тръгна към вратата. Сега не можеше да мести трупа на Омар и затова трябваше да действа бързо.
С насочен напред пистолет Рап пъхна ключа в ключалката, завъртя го и го остави вътре, после отвори вратата. Кук и Фурние седяха почти насреща му. Рап вдигна пръст към устните — универсалният жест да мълчат. Онези се смръзнаха на място. Той влезе в стаята и завари другите двама на дивана вляво от него. Високият понечи да си отвори устата, когато Рап го застреля в челото. Докато насочваше пистолета към другия на дивана, с лявата ръка извади глока. Стреля отново и улучи втория мъж също в челото.
Колкото и да му се искаше да каже нещо на Кук и Фурние, той знаеше, че Ридли и екипът му подслушват, затова замълча, прицели се с глока и простреля другите двама в гърдите. Четири куршума за Фурние и три за Кук. Първите куршуми попаднаха точно в сърцето и той сетне стреля наоколо, за да изглежда, че е работа на някой по-неопитен от него. Отиде при Самир и пъхна глока в ръката му, после стреля два пъти по дивана срещу него. Остави пистолета да падне на пода, в краката на Самир и после взе листовете и плика, които бяха в скута на Макс.
Погледна собствените си фотографии и биографичната информация. Сгъна ги и ги прибра в джоба на сакото си. Извади кърпичка от другия джоб и бързо избърса пистолета ФН, след което го постави в ръката на Фурние, прицели се с него в Макс и стреля два пъти в торса му. Стреля още три пъти по Самир и остави оръжието да лежи в ръката на Фурние. Полицията щеше доста да се озадачи, щом откриеше, че с двете оръжия е било стреляно и в инцидента, в който беше убит един агент от ДЖСЕ и ранен друг. Предвид репутацията на Фурние малцина щяха да се натъжат от вестта за кончината му. Рап отиде при Кук и го претърси за друго копие на досието. Откри друг плик и прибра и него в джоба си.
Отстъпи назад и огледа стаята, да не би да е пропуснал нещо. После тръгна към вратата. В коридора изтича до тялото на Омар, върна ключа в сакото му и затича към стълбите. Върна се така бързо, както и беше дошъл, прескачайки по две стъпала наведнъж. С тази разлика, че сега не беше толкова уморително. Свали ръкавиците точно преди да се натъкне на двама служители на хотела, които пушеха до задния вход. Рап не им обърна внимание, а продължи навън. Излязъл на яркото следобедно слънце, той зави наляво и тръгна забързано по тротоара, макар и да не забеляза нищо подозрително. Беше просто един от многото парижани, които след обяда бързаха да стигнат навреме в офиса си.
На следващата пресечка той се спря, но Хърли го нямаше никъде. Без да чака, Рап продължи по „Лорд Байрон“ и се замисли защо ли Хърли беше решил да го прекара. Сигурно се беше уплашил как ще реагира Стансфийлд. Имаше и голяма вероятност да го обявят за ликвидация. Трябваше да стигне колкото се може по-бързо до най-близката станция на метрото и да вземе влак за възможно най-далечна дестинация.
Мислите му се върнаха към Грета. Стансфийлд щеше да се погрижи за нея и щеше да направи всичко възможно Рап никога повече да не я види. Дядо й беше техният доверен банкер. Той им позволяваше тайно да прехвърлят средства, без лошите да разберат. Ролята му в екипа беше изключително важна. Когато разбереше, че животът на внучката му е бил застрашен заради действията на един от щатните убийци на Стансфийлд, щеше да побеснее. Но Рап беше готов да рискува, само и само за да я види поне още един път. Никога нямаше да си го прости, ако не се видеше с нея.
Черният мерцедес изскочи отзад и го настигна. Хърли провря глава от отворения прозорец.
— Да те закарам до някъде?
Рап се спря и поклати глава.
— Къде, по дяволите, беше?
— Някакъв пътен полицай ми забрани да паркирам тук. Трябваше да обиколя и пак да дойда.
Рап се качи и Хърли форсира двигателя. След като притокът на адреналин в кръвта му постепенно намаля, Рап почувства внезапно изтощение и свали стъклото, за да подиша малко чист въздух.
— Как мина? — попита го Хърли.
— Доста добре. — Той извади двата плика от джоба. Отвори втория и вътре откри фотография с грозната мутра на Хърли. — Виж това. Искаше да продаде и теб.
Читать дальше