Винс Флинн - Списъкът на обречените

Ридли и хората му бяха на три пресечки оттук, от другата страна на хотела, в микробус, оборудван за наблюдение. Рап и Хърли получаваха в реално време информация от устройствата, поставени върху Кук. Планът беше да запишат всяка негова дума, да го оставят да им даде доказателство за вината си и да го хванат, когато слиза от колата пред входа на неговия хотел.

Кук и Фурние проведоха дълъг обяд, което позволи на Рап и Хърли да застанат на позиция навреме, когато двамата пристигнаха в хотел „Балзак“. Те чуха разговора пред ресторанта и сега подслушваха как Кук се запознава с обитателя на хотелския апартамент. Рап слушаше спокойно, докато не чу името си. Двамата с Хърли се спогледаха, докато в това време Кук казваше: „Следвал е в Университета в Сиракюз и е бил вербуван от Айрини Кенеди. Тя е много близка сътрудничка на Томас Стансфийлд и чрез нея също може да се упражни натиск върху него…“.

— Кучият му син! — изкрещя Хърли.

Рап вече мислеше с няколко хода напред. Представи си всеки от хората в стаята. Кук беше предател, Фурние беше подла змия. Благодарение на информацията и имената, предоставени от монсиньор Де Фльори, Кенеди беше открила самоличността на другите двама. Самир Фади беше командир на средно ниво в Ислямски Джихад и най-вероятно той беше типът, ранил Рап в рамото. Вторият беше от доста по-висок ранг. Макс Вега, заможен испански бизнесмен, чийто баща саудитец беше известен с радикалните си възгледи. През последните години Вега се беше превърнал в основен спонсор на различни радикални ислямистки групировки. Рап знаеше за него, защото неговото име беше следващо в списъка с лицата за ликвидация.

Рап не се колеба да вземе решението. Той посегна към вратата и в същото време каза:

— Стан, застреляй ме, ако искаш, но аз отивам там. И да не ме убиеш, аз ще съм мъртъв, ако не очистя всички в онази стая до един.

Хърли не помръдна, нито отговори нещо в продължение на цяла вечност. Накрая превключи колата на скорост.

— Хотелът има страничен вход за персонала и за камиони с доставки — каза той. — Намира се откъм улица „Лорд Байрон“.

— Знам къде е.

— Вляво има стълбище. Те са на последния етаж. Предлагам ти да оставиш парите. Така ще изглежда по-грубо.

— Добра идея.

Двайсет секунди по-късно колата мина покрай предния вход. Пет секунди след това Хърли спря пред страничния.

Рап слезе от колата и преди да тръгне, каза:

— Благодаря ти, Стан, наистина оценявам това, което направи.

— Няма проблем. Само се пази и не оставяй пръстови отпечатъци.

— Никога не оставям.

— И за твое сведение, планът на Томас не ми хареса още от самото начало. Работата ни е да убиваме тези задници, не да ги вербуваме като двойни агенти.

— Не споря за това.

— Ще те чакам малко по-нататък, на улицата. — Той посочи през предното стъкло. — Имаш пет минути. Хайде, тръгвай.

Рап затвори вратата и изтича към тротоара. Входът за персонала представляваше малка врата, водеща към вътрешен гараж. Не беше заключено. Той извади удостоверението от ДЖСЕ и влезе.

Един сервитьор само го погледна бегло, докато минаваше. Рап се усмихна, разтвори удостоверението и каза, че е от полицията.

Стълбището се намираше точно там, където му описа Хърли. Рап се заизкачва бързо нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж. Когато стигна до последния етаж, сърцето му биеше учестено, но той знаеше, че ще може да си възвърне нормалния пулс до няколко секунди. Спря се точно до вратата на пожарния изход и няколко пъти вдиша и издиша дълбоко. После отвори вратата с крак, за да не остави отпечатъци, и се озова на етажа. Там, в другия край на коридора, стоеше Омар, с целия му внушителен ръст от метър и деветдесет и пет. Навярно тежеше поне сто и петдесет килограма. Рап тръгна право към него. По пътя си изрече няколко извинения на френски и точно както се надяваше, Омар се насочи към него. Малко вероятно беше да е въоръжен, но Рап трябваше да допусне и тази възможност. Когато двамата се приближиха на десетина метра един от друг, Рап каза:

— Аз съм от службата на мосю Фурние. — Извади удостоверението и го показа. — Трябва да говоря с него.

Омар се спря в средата на коридора, за да прегледа удостоверението по-добре.

Мич трябваше добре да премери действията си във времето. Ако се доближеше прекалено много, арабинът щеше да го сграбчи с огромните си лапи. Държеше удостоверението в лявата си ръка, която протегна докрай, уж за да помогне на Омар да види картата. Дясната му ръка бръкна под сакото и стисна пистолета. Извади го и го насочи директно към сърцето на Омар. Обикновено би стрелял само веднъж, но предвид размерите на Омар натисна спусъка три пъти.