Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Трудно ми е да повярвам, че Стан е толкова лош, както твърдиш. Той винаги е бил мил с мен.

— Сигурно харесва блондинките, защото с мен винаги се е държал като голям гадняр.

Рап кара още няколко минути, маневрирайки из тесните улици. Паркира на една пресечка от мястото на срещата и двамата с Грета слязоха от колата. Той я целуна и попита:

— Пистолетът ти в теб ли е?

— Да.

— Не се колебай да го използваш, ако се наложи.

— Прекалено много се тревожиш. — Тя също го целуна и тръгна напред.

Рап я съпроводи с поглед, докато се отдалечи, след което се насочи към поредния телефонен автомат. Беше изчислил колко време ще е необходимо на Кенеди да се придвижи от гробището до крайното място на срещата. Звънна й на телефона и остана да чака с отворена слушалка, диктувайки й къде да завие. Накрая й каза да паркира и да слезе от колата.

— На трийсетина метра пред теб, отдясно има малка уличка. Тръгни по нея и спри пред четвъртата врата от лявата ти страна. — Рап окачи слушалката на автомата и извади първия си мобилен телефон. Погледна часовника си и заобиколи по улицата в срещуположна посока. Трийсет секунди по-късно набра по мобилния номера на Кенеди. Тя вдигна на второто позвъняване.

— Пред вратата сме.

— Добре. Отключено е. Ето какво искам да направите. — Рап й обясни следващия й ход, който беше доста лесен.

— Разбрах те — отвърна тя, след като изпълни инструкциите му. — В момента съм на втория етаж. Сега какво следва?

— Тръгни по коридора. Последната врата отдясно, отключена е. — Рап влезе в уличката от другия край и продължи до задния вход на сградата. Провери за последно да не го следи някой и влезе в сградата. Тихо започна да се качва по стълбите.

— Пред вратата съм. Да влезем ли?

— Казах, че е отключено. Почукайте два пъти и влезте. И ако някой от вас носи оръжие, по-добре да не го вади, защото ще му пръсна мозъка. — Той се спря по средата на втората част от стълбите, надигна се и надникна над пода на горния етаж. Зърна Кенеди и Стансфийлд. Никой от тях не държеше в ръката си пистолет. Първо влезе Стансфийлд, после Кенеди.

— Тръгнете към хола и оттам завийте наляво — изкомандва Рап. — Приближете се до прозореца, включете телефона на високоговорител и кажете какво виждате.

След няколко секунди Кенеди отвърна:

— Много добре знаеш какво виждам.

Рап бързо се придвижи към коридора.

— И двамата стоите на мястото, на което стоях аз снощи. — Мич стигна до вратата, но я подмина, за да провери предното стълбище. Беше чисто. — Нямах вяра на Стан, затова намерих един човек, който прилича на мен и го изпратих да вземе нещо от апартамента… исках да видя колко груб ще е Стан с него. С очите си видях как онзи негодник Виктор слезе от микробуса, скри се до външното стълбище пред входа на сградата и когато невинният човечец излезе от сградата, той се промъкна зад него и го застреля в тила от упор. Мислеше си, че убива мен.

Рап бавно завъртя дръжката на вратата и тихо влезе в апартамента на Боб и Тиби Макмахон. Също толкова безшумно затвори след себе си и заключи. Тихо тръгна с готов за стрелба пистолет и зави по коридора. Кенеди и Стансфийлд стояха точно там, където очакваше. Рап натисна бутона за прекъсване на разговора, пъхна го в джоба си и каза:

— Това, което искам да знам, е кой му е дал заповед да убива?

Кенеди се стресна, подскочи и изпусна телефона си. Стансфийлд обаче дори не трепна. Двамата се обърнаха към професионалния убиец, който беше създаден и с тяхна помощ. Стансфийлд погледна към насочения пистолет в ръката на Рап и каза:

— Предполагам, че няма да се съгласиш да го свалиш.

— Не и докато не ми дадете обяснение.

— Какво точно искаш да знаеш?

— Кой нареди да ме убият?

— Никой от нас двамата не е заповядвал да бъдеш убит. Виктор е действал по собствена инициатива.

— И искате от мен да повярвам в това?

— Има и нещо друго. Наскоро разбрахме, че някой от нашите е предавал информация на ДЖСЕ.

— Каква информация?

— Списъка с мишените. Кои сме определили за ликвидиране и в каква последователност.

Рап се замисли.

— Значи те са знаели, че Тарек е в списъка?

— Вероятно.

— Това обяснява много неща.

Стансфийлд беше готов да му даде и още информация, но първо Рап трябваше да отговори на няколко въпроса.

— Виктор твърди, че снощи ти си нападнал от засада него и хората му. Убил си Макгуърк и Борнман, а той едва се е спасил. Твърди, че не знаел нищо за агентите от ДЖСЕ. Че навярно ти си ги застрелял, докато си бягал от мястото.