Винс Флинн - Списъкът на обречените

Люис и Кенеди бяха добри хора, с чувство за обективна преценка и умееха да контролират емоциите си. Брамбъл беше пълната им противоположност. Беше скандалджия като Хърли. От онзи тип мъже, на които можеш да възложиш най-мръсните задачи. Действията невинаги бяха много приятни, но крайният резултат беше налице. Рап, от друга страна, беше премерен и прецизен във всичко. Всичките ликвидации, извършени от него до момента, бяха съпроводени с минимални странични щети.

Стансфийлд продължаваше да размишлява, сравнявайки Рап и Брамбъл, когато Кенеди се втурна развълнувана в стаята.

— Сър, трябва да чуете това. — Тя извади телефон, защитен срещу подслушване, и набра някакъв дълъг номер. — Току-що получих съобщение на гласовата си поща. — Тя му подаде телефона. — От Мич е.

Стансфийлд грабна телефона и се заслуша:

— Трябва да се срещнем. Накрая реших, че мога да ти се доверя. Не вярвай на нищо, което казва Виктор. Снощи изпратих вместо мен друг човек. Исках да видя как ще реагирате. Изобщо не предполагах, че реакцията ще е толкова крайна. Мислех, че най-много ще го понатупате. Без никакъв повод Виктор го застреля, после стори същото с хората от екипа си. Двама местни се показаха отнякъде и той стреля и по тях. Предполагам, че е прехвърлил вината за всичко на мен. Неговата дума срещу моята… само че има един проблем. Аз имам свидетел. Някой, когото твоят шеф познава и на когото ще повярва. Искам да дойдеш при мен, но сама. Остави ми номер на мобилен телефон, на който мога да те намеря, и накарай шефа да ме изслуша. И това е единственото ми предложение, друго няма да има. Ако видя Стан или Виктор наблизо, спирам всякакви преговори и ако някой след това се опита да ме търси, ще пострадат доста хора.

Стансфийлд й подаде телефона.

— Къде е Ридли?

— В града е. — Тя погледна часовника си. — Той и екипът му подготвят колата и хотелската стая за пристигането на Кук.

— Снощи тук ли беше?

— Да.

— Сигурно него има предвид Рап.

— Свидетеля ли?

Стансфийлд кимна и отново насочи вниманието си към Виктор, който се беше облегнал назад и пиеше вода от бутилка.

— Набери канала за съобщение и му остави номер. Използвай кода си на ръководещ офицер. Организирай всичко и по-бързо, после се обади на Ридли и го разпитай какво знае той.

Кенеди вече се беше заела да набира номера върху клавиатурата на обемистия защитен телефон.

— И кажи на Рап, че ще дойда с теб — добави Стансфийлд.

Тя продължи да набира номера и чак секунда по-късно осъзна какво беше казал шефът й.

— Сигурен ли сте, че идеята е добра?

Стансфийлд не искаше да повярва, че Стан Хърли го е предал, но беше реална възможност, с която трябваше да се примири. Най-малкото по всичко изглеждаше, че някой беше предоставил на Фурние списъка с мишените. Възможно беше да са прехванали електронно съобщение, но доколкото той знаеше, списъкът никога не беше изпращан по телефон, телеграф, интернет или по какъвто и да било друг начин. Списъкът беше съставен от Стансфийлд, Кенеди и Хърли, след което беше унищожен. Той имаше фотографска памет, както и Кенеди. Хърли обаче нямаше и в миналото на няколко пъти Стансфийлд му беше правил строги забележки, че си води записки за неща, които е абсолютно забранено да се записват.

Стансфийлд се вгледа във Виктор. Стори му се спокоен, отпуснат, дори уверен, или защото беше прав, или защото беше сигурен, че ще се измъкне. Както беше посочил Люис, той беше способен на всичко, което е в негов интерес. За Рап, от друга страна, бяха характерни само упоритият труд и високите резултати.

Заместник-директорът по операциите погледна назад и отговори:

— Да, смятам, че идеята е добра. Мисля, че толкова добри идеи не са ми идвали от доста време.

Кенеди остави номер на Рап, след което звънна на мобилния на Ридли. Когато Ридли вдигна, тя каза:

— Изчакай малко, Томас иска да говори с теб.

Стансфийлд взе апарата.

— Роб, снощи в града ли беше?

— Да. Пристигнах в четири следобед.

— Да си срещал един наш общ приятел?

— Не знам какво имаш предвид.

— Снощи беше ли с някого от колегите ни… Видя ли нещо особено?

От другата страна на линията настъпи дълга пауза.

— Не ви разбирам, сър — отвърна Ридли.

— Както и да е, остави. Готово ли е всичко за нашия гост?

— Почти. Имам още около половин час работа.

— Добре. Обади ми се, когато пристигне. — Стансфийлд затвори и се обърна към Кенеди: — Не е Ридли.

— Тогава кой, за бога, може да е?