Винс Флинн - Комбинаторът

На Хайек не й остана време да обмисли този нов план, защото само след няколко минути спряха срещу вратата на имението. Хърли подаде на Рап комплект документи и провери дали неговата служебна карта от Интерпол е наред.

Рап погледна четиримата охранители през предното стъкло.

— Какво мислиш… наемни ченгета или истински професионалисти?

Хърли огледа за момент мъжете, после отговори:

— Изглеждат ми истински.

— На мен също.

— Значи няма да се опитвам да нахълтам. Ще си поговорим, после ще им оставя визитката си. — Хърли слезе и тръгна към вратата. — Пожелайте ми късмет.

Старецът пресече улицата. Никой не знаеше точната възраст на Хърли, но Рап предполагаше, че е около седемдесет и пет. Старият шпионин се движеше като двайсет години по-млад, но лицето му носеше белезите на множество преживени трудности.

— По дяволите — изръмжа Дюмон от задната седалка.

Рап погледна в огледалото. Дюмон беше учил в Масачузетския технологичен институт заедно със Стивън, малкия брат на Рап. Компютърният гений се беше сблъскал с федералните власти след опит за проникване в компютрите на една от най-големите нюйоркски банки. Рап накара Кенеди да се застъпи за него. Вместо затвора Дюмон избра да работи за Лангли. Досега Рап почти не го беше виждал да се ядосва.

— Какво има, Маркъс?

— Лайняна работа, Мич.

— В какъв смисъл?

— Изобщо не мога да припаря до системата им.

— Защо?

— Тия гадове използват някаква тежка защита… като китайците или нашите хора във Форт Мийд 3 3 Fort Meade — щабквартирата на Агенцията за национална сигурност на САЩ. — Б.ред. . Говоря ти за свръхмодерна защитна стена.

Рап нямаше представа за какво говори хакерът, но се опита да помогне:

— По-лесно ли ще бъде, ако се върнеш в Лангли на по-мощен и по-бърз компютър?

Дюмон го погледна в огледалото с изражение, което казваше: „Не се преструвай, че разбираш нещо“.

Рап сви рамене:

— Само се опитвам да помогна.

Дюмон продължи да трака с пръсти по клавиатурата.

— Искам да кажа, че това не е нормално — обясни. — Единствените хора, които плащат за толкова скъпа защитна система, са абсолютните параноици, и то не от онези, които се страхуват от сянката си само защото така им харесва. Говоря ти за хора, които наистина имат какво да крият.

Рап гледаше Хърли и телохранителите, но още мислеше за притесненията на Дюмон. Хер Обрехт щеше да се окаже по-интересна личност, отколкото бяха очаквали.

След кратък разговор Хърли даде визитна картичка на един от охраната и се върна в колата.

— Как мина?

— Симпатяга — отбеляза Хърли, като се облегна назад и оправи сакото си.

— Британец?

— Не, един от нашите. Зелена барета. Другите двама са британци, а третият ми се струва, че е от полските спецчасти.

— За кого работят?

— За Обрехт.

— Директно за него? Не са ли към фирма?

— Не. Наел ги е преди около месец.

Това бе интересно съвпадение.

— Нещо друго?

— Да. Написах номера си на картичката и му казах да го даде на шефа си. Гледай… — Хърли посочи отсреща. — В момента му се обажда. — Бодигардът държеше слушалка в едната си ръка и картичката на Хърли в другата. — Казах му да съобщи на шефа си, че искам да поговорим за Луи Гоулд.

Това изненада Рап.

— Харесва ми — отбеляза той. — Ако Гоулд ни е казал истината, Обрехт много ще се уплаши.

— Мислиш ли, че ще ми се обади?

— Не. По-скоро ще накара адвокатите си да се обадят в Интерпол, ще те провери и ако информацията на картичката ти е вярна, чак тогава може да ти позвъни. Обаче, понеже е събота, можем да го очакваме най-рано в понеделник.

— Да… сигурно си прав.

Погледаха бодигарда още няколко минута. След малко Рап каза:

— Знаеш ли какво си мисля? Маркъс още не може да проникне в сървъра на банката. Каза, че имат много яка защита.

— Не се изненадвам. Сега банките обръщат голямо внимание на сигурността.

— Това е различно — заяви Дюмон от задната седалка. — Не е нормалната система за сигурност.

— Мисълта ми е — продължи Рап, — че Обрехт изглежда твърде загрижен за сигурността. Прилича ли ти на човек, който ще седне с някой агент на ФБР и ще споделя по собствено желание поверителна информация за финансовите трансакции на клиентите си?

Хърли се намръщи:

— Не, не ми прилича.

— Тая работа намирисва. Мисля, че някой се опитва да ни метне.

Рап забарабани с пръста по кормилото и тъкмо се канеше да предложи да се връщат в градчето при Колман, когато иззад близкия ъгъл се показа тъмносиво пежо. Когато наближи портала на имението, колата намали — което не беше странно, щом човек види масивна врата от ковано желязно и въоръжена охрана. Стъклото на Рап беше смъкнато и той се облегна на кормилото, за да разгледа по-добре шофьора и пътниците в пежото. Имаше четирима души, всичките с катраненочерна коса и мургава кожа. Шофьорът имаше гъсти мустаци, но този, който привлече вниманието на Рап, беше возещият се на задната седалка. Когато двете коли се изравниха, погледите на двамата мъже се срещнаха и на лицето на непознатия Рап видя изненада и страх.