Винс Флинн - Комбинаторът

На Дурани не му се искаше да повярва, но знаеше, че Рикман е достатъчно хитър, за да го направи.

— Какво има в този файл?

— Много подробна информация, която разкрива участието ти в този план.

— С кой акъл го направи? Това е безразсъдно… Ами ако адвокатите решат да видят какво има на файла?

Рикман знаеше, че Дурани ще побеснее, като разбере. Мисълта, че незнаен брой хора разполагат с информация, която може да го разобличи, да провали всичко, за което е работил, и вероятно да му струва живота, беше нетърпима за човек, свикнал да контролира всичко. Сигурно години наред нямаше да му дава мира. Ако оцелееше толкова дълго, разбира се. Най-важното беше, че така Рикман щеше да го усмири, доколкото е възможно, и да му даде да разбере, че не държи всички козове.

— Не се безпокой, файлът е закодиран, пък и това са хора, на които имам доверие. Никой няма да посмее да се рови в него. Знаят, че съдържа информация, която може да им струва живота. — Рикман отново почеса кучето по врата и добави: — Няма от какво да се тревожиш, ако спазваш уговорката ни.

— Ти си този, който не спазва уговорката. Сенаторът иска още информация, за да предприеме действия срещу Рап и Кенеди.

Това може би беше вярно, но докато Рикман не се убедеше, че Рап няма да го преследва, сенатор Ферис щеше да почака.

— Хайде да видим първо как ще се развият нещата в Цюрих.

— Ти си глупак.

— Така ли смяташ? — развеселено отговори Рикман. — Аз пък мисля, че постъпвам много прагматично.

— Говоря за решението ти да дадеш толкова ценна информация на хора, на които не мога да имам доверие. Това е глупаво.

— Мисля, че е много умен ход. Всъщност може би не е чак толкова умен, имайки предвид твоите навици.

— Какво намекваш? — намръщи се Дурани.

— Очевидно е, че имаш лошия навик да убиваш хората, с които работиш.

— Преувеличаваш.

— Не, изобщо не преувеличавам. Затова фактът, че съм взел предпазни мерки, е съвсем логичен ход. Не е признак на особена досетливост.

Ако мислеше, че така ще реши проблемите си, Дурани би заповядал да убият Рикман и злобното му куче. Той обаче имаше нужда от американеца, за да доведе докрай плана си. Налагаше се да смени тактиката и да намери общ език с него.

— Джо, трябва да разбереш… ти си различен. Обсъждали сме вече това. Ти разбираш колко глупава е тази намеса на страната ти в Афганистан. Знаел си от самото начало, но е трябвало да изпълниш дълга си. Видял си как хората, които мразиш, забогатяват пред очите ти с американски пари, осигурени от теб. — Дурани посочи човека на леглото. — Борил си се храбро и изведнъж си видял решението. Америка трябва да се изтегли от Афганистан и в никакъв случай не трябва да дава пари и оръжие на хора, които са се обърнали срещу нея. Ти видя тази несправедливост и взе парите, но имаше нужда от съюзник, за да ти помогне да изчезнеш. Аз съм този съюзник. Мечтата ти нямаше да се сбъдне, ако не бях аз.

— Генерале, напълно съм съгласен с теб — отговори Рикман, удивен, че Дурани приема нещата толкова лично. — Искам просто да разбереш, че моментът не е подходящ. Много се радвам, че двамата с теб толкова се сприятелихме. Най-добрият начин да запазим приятелството си, е да не се опитваме да се принуждаваме един друг да правим неща, които не искаме. Разбери.

Дурани не беше свикнал да дели властта си с никого. Не му харесваше да няма пълен контрол, но докато не измислеше начин да обезвреди мрежата от адвокати на Рикман, трябваше да играе по неговите правила.

— Разбирам аргумента ти — излъга той. — Но и ти трябва да разбереш моята гледна точка. Аз вложих големи усилия в това начинание, а досега не съм получил нищо за труда си. Ако искаме да осъществим следващата фаза от плана си и да въвлечем ЦРУ в скандал, трябва да дадем твоята информация на сенатор Ферис.

Рикман от самото начало не харесваше тази част от плана. Ферис беше надут глупак и въпреки убеждението си, че Америка трябва да се изтегли от Афганистан, Рикман се отвращаваше от самата мисъл, че сенаторът ще се накичи с цялата слава за тази промяна в политиката на САЩ. Сега обаче не беше времето да обсъждат това.

— Генерале, нито за секунда не мога да повярвам, че не си получил нищо в замяна на усилията си. Чух въодушевлението в гласа ти. Ти много се гордееш със себе си, и с пълно основание. Ти проведе една от най-мащабните тайни операции в съвременната история и не се съмнявам, че след време ще се похвалиш за това публично и ще се наслаждаваш на възхищението на сънародниците си. Дотогава обаче ще трябва да се задоволиш с немалкото удоволствие от мисълта, че си надхитрил най-могъщата шпионска организация в света.