Винс Флинн - Комбинаторът

Въпреки че нещата не изглеждаха добре, екипът продължи с втория етап от пътуването. Може би нямаше да успеят да се доберат до Обрехт, докато е защитен в имението си, но той едва ли щеше да седи там вечно. В неделя вечерта най-вероятно щеше да тръгне обратно за Цюрих. Криволичещият планински път бе идеално място за засада.

Рап караше, а Хърли седеше до него. Дюмон и Хайек бяха отзад. Хакерът още се опитваше да проникне в системата на банката, а Хайек — да засече мобилния телефон на Обрехт с цифров скенер. Гоулд им беше дал номера, но засега не откриваха нищо, а това означаваше, че или телефонът е изключен, или наемният убиец ги е излъгал и за тази подробност.

Срещнаха се с разузнавателния екип в покрайнините на градчето Енгвилен. За радост на Рап с тази задача бяха натоварили мъж и жена — така можеха да минат за двойка и будеха по-малко подозрение. Вече бяха минали веднъж покрай входа на имението и потвърдиха информацията от безпилотния самолет. На главния портал имаше четирима мъже с тъмносини униформи на спецчастите, а по-навътре се виждаше куче с водач. Рап изгледа видеозаписа, който бяха направили, и отбеляза:

— Охраняват го като среща на Г-8 2 2 Г-8 — групата на осемте най-развити икономически държави: Великобритания, Германия, Италия, Канада, Русия, САЩ, Франция и Япония. — Б.ред. .

Рап, Хърли и Колман поговориха още десетина минути с двамата агенти. Положението изглеждаше безнадеждно. Мъжът и жената бяха сигурни, че имението разполага с модерна система за охрана. На записа от разузнавателния самолет се виждаха общо осем телохранители. Колко още имаше в къщата, не се знаеше.

Всички споделяха мнението, че ще е най-разумно да изчакат Обрехт да излезе от имението и да го нападнат по пътя за Цюрих. Междувременно Хайек, с помощ от Лангли, щеше да продължи с опитите да засече сигнал от къщата, а Дюмон — да проникне в компютърната система на банката.

Колман отиде с хората си в града да разузнаят и да потърсят място без охранителни камери, където да пренощуват. Рап и Хърли останаха до колата. Помълчаха известно време. И двамата носеха тъмни костюми и леки якета. Температурата беше около десет градуса, но следобедното слънце ги сгряваше.

Хърли запали цигара и дръпна от нея. Вдигна лице към небето и се наслади на слънчевите лъчи.

— Знаеш ли кое е странно?

— Има много странни неща, Стан. Кажи нещо по-конкретно.

Хърли отвори очи и погледна по-младия си колега.

— Чувствам се добре.

— Това е хубаво.

— Имам предвид, че в момента ми е абсолютно спокойно.

Замълча за няколко минути. След малко попита:

— И ти ли си мислиш това, което и аз?

— Да — отговори Рап, — но на портала сигурно има камери.

Хърли сви рамене:

— Какво ми пука? След шест месеца ще съм мъртъв.

— Защо говориш така?

— Защото е вярно — отвърна Хърли, сякаш това беше най-очевидното нещо на света.

— Може би, но все пак…

— Недей да си хабиш думите. С теб никога не сме се лъгали. Хайде да не започваме сега.

Хърли беше прав. Двамата винаги бяха искрени един с друг, ако се изключат може би първите една-две години от познанството им. Нямаше смисъл сега да се опитват да отричат истината. Хърли щеше да се справи с проблемите си както реши.

— Добре, да тръгваме. — Рап се отдели от колата. — Носиш ли си документите от Интерпол?

— Не тръгвам без тях.

— Хубаво. Ще изпратя съобщение на Скот да го предупредя.

Качиха се в колата. Рап запали и потегли по гладкия междуселски път.

— Къде отиваме? — попита Хайек от задната седалка.

— Стан иска да каже „здрасти“ на хер Обрехт.

— Шегуваш се.

Хърли поклати глава:

— Аз не се шегувам с такива неща, принцесо.

— Ама… нали щяхме да изчакаме до утре, да тръгне за Цюрих?

— Бихме могли — съгласи се Рап.

— Обаче може да стане голяма каша — добави Хърли. — Затова ще се опитам да вляза през главния вход. Ще се изненадаш колко често действа.

— Пък дори да не действа, пак върши работа — отбеляза Рап.

— Как така? — не разбра Хайек.

— Това ще го стресне — обясни Хърли. — Сега се чувства защитен, мисли си, че всичко е наред. Ние ще разклатим клетката му и това може да го накара да използва телефона, който се опитваш да засечеш. Може да реши да се измъкне от леговището си или да направи нещо друго. Във всеки случай, така ще е по-добре, отколкото да чакаме цяла нощ в това забутано селце, а утре да се окаже, че нашият човек няма да пътува с кола до града, а ще вземе хеликоптер.