Винс Флинн: Комбинаторът

Касар ги презираше. Дурани ги беше събрал от дивите планини на Пакистан и ги бе обучил за наказателните си акции. Бяха слабоумни войници, готови на необикновена храброст и в същото време изключително глупави. В тях нямаше и капка финес. След първото минаване покрай имението на Обрехт тримата единодушно решиха да изчакат нощта и тогава да щурмуват къщата. Касар се опита да им обясни, че шансовете им за успех са почти нулеви, но те не искаха да слушат.

При второто минаване ги чакаше голяма изненада. Касар беше забелязал, че единственият начин да накара хората си да изпълняват стриктно заповедите му е, като спомене името на генерал Дурани. Затова, когато тръгваха, им беше казал, че Дурани е дал изрична заповед — ако видят Рап, незабавно да прекратят мисията и възможно най-бързо да се скрият в пакистанското посолство. При второто им минаване покрай имението от другата страна на улицата беше спряло беемве. Касар полюбопитства да види кой е вътре. Рап седеше зад волана. Касар каза на хората си кого е видял и че трябва да бягат, и за първи път те изпълниха заповедта му безпрекословно.

Първите два километра всичко вървеше добре, но после Мансур, самоопределилият се водач на тримата, предложи да заложат засада на преследвачите. Касар се противопостави, но глупакът започна да спори и поиска да чуе мнението на другите двама празноглавци. На Касар му писна. Извади телефона си и набра номер.

— Обаждам се на генерала, кретен такъв. Той ни даде ясна заповед. Ако не си съгласен, спори с него.

Демонстративно натисна бутона за връзка и вдигна апарата на ухото си.

Мансур започна да се извинява, но Касар не го интересуваше. Когато Дурани най-сетне вдигна, той му обясни какво се е случило. После му каза, че хората му са некадърници и тъпаци и трябва да ги изпрати в някой от самоубийствените батальони, с които талибаните толкова се гордеят. Дурани започна да разпитва, затова Касар го прекъсна като каза, че ще му се обади по-късно. Прекъсна точно когато навлизаха в градчето — с толкова голяма скорост, че докато каже на шофьора да намали, вече излизаха.

Касар си отдъхна, когато отново се озоваха сред ниви и горички. Точно когато казваше на шофьора да намали, се случи нещо неочаквано. Пежото се разтресе, рязко намали и поднесе. Никой от четиримата не си беше сложил колана и след първото завъртане колата се обърна върху капака. Касар се преметна от седалката на тавана. Колата се блъсна в нещо страшно твърдо, завъртя се като хеликоптерна перка и се заби с невероятна сила между две дървета.

Замаян, но в съзнание, Касар се опита да изпълзи навън. Навсякъде имаше стъкла и той подуши миризма на разлят бензин и изгоряла гума. Вътре се раздвижи още някой. За съжаление глупакът Мансур беше жив. Шофьорът лежеше неподвижно. Мисълта, че Рап е съвсем близо, накара Касар да преодолее болката и да запълзи по-бързо. Измъкна се по гръб от колата и седна. Веднага забеляза, че равновесието му е нарушено, но не изглеждаше да има нещо счупено. Мансур и единият от другите също се измъкнаха и го попитаха какво да правят. Касар се изправи и погледна пътя. Отляво видя друг автомобил и няколко души с автомати. Отдясно забеляза беемвето на Рап да приближава през града.

Мансур стисна ръката му и заяви:

— Да заемем позиция тук.

Касар поклати глава:

— Не, друго ще направим.

Посочи към гората. Когато Мансур и другият мъж се обърнаха да погледнат, Касар ги застреля в тила. После хвърли пистолета, вдигна ръцете си над главата и излезе на шосето.

Военновъздушна база „Рамщайн“, Германия

Самолетът „Гълфстрийм G550“ кацна след здрачаване. Президентът бе заповядал на Кенеди да се срещне с пакистанския си колега, за да се опита да реши назряващата криза в американското посолство в Исламабад, където вече четирима пакистански граждани бяха поискали политическо убежище, след като Рикман ги беше разкрил. Тълпата пред сградата постоянно се увеличаваше. Най-напрегнато стана в петък, когато се стигна до насилие. Група радикални имами поведоха протестите пред посолството и трима души загинаха, когато полицията се опита да разпръсне демонстрантите със сълзотворен газ и гумени куршуми. Имамите се заканиха, че ще се върнат и ще щурмуват посолството. Кенеди се опитваше реши проблема без много шум. Не успееше ли, на нейно място щяха да изпратят държавния секретар.

„Гълфстрийм G550“ можеше да прелети без допълнително зареждане цялото разстояние между Вашингтон и Исламабад, но след като научи какво е открил Рап, тя нареди да се отклонят през „Рамщайн“. Самолетът й спря до другия G550 на ЦРУ и когато стълбичката се спусна, по нея се качиха Рап и Хърли. Минаха през охраната на Кенеди и отидоха при нея в задната част на самолета. С помощта на Хайек Рап й беше подготвил доклад за операцията.