Винс Флинн - Комбинаторът

— Добре. Ако Дурани присъства, това ще ни улесни. Той знае, че трима от хората му са мъртви. Касар му го съобщи в наше присъствие. Онзи се побърка от страх.

— Имайки предвид важността на срещата, той ще дойде.

— Ето какво ще направим. Ще отидем със самолет до Джелалабад и ще влезем в Пакистан с кола. Режимът на сухопътните пунктове е много по-хлабав, отколкото на летищата. Така можем да вземем необходимата екипировка, а ако Касар направи погрешен ход, ще го очистим. Не можем да го контролираме така, ако кацнем направо в Пакистан.

— Колко е пътят с кола?

— Четири часа най-много — отговори Хърли. — Правил съм го много пъти. Освен това имам хора в Пешавар, които ще ни помогнат да минем безпроблемно границата. Там е дива страна. С достатъчно оръжие и пари получаваш каквото поискаш.

— Това не ме успокоява.

— Айрини, в тази мръсна игра винаги е трудно да вземеш решение — каза Рап. — Но сега трябва да действаме бързо. Дурани още си мисли, че е в безопасност. Накарахме Касар да му се обади и да му каже, че всичко е наред.

Кенеди го попита какво смятат да правят, след като пристигнат в Джелалабад. Когато Рап й обясни, тя заяви:

— Искам да говоря с Касар, преди да разреша.

Рап беше очаквал това. Кенеди го последва от единия самолет в другия. Хърли остана навън да пуши.

Касар, с пластмасови окови на ръцете и краката, седеше на последната седалка в самолета. Имаше синина на челото и няколко порязвания по ръцете.

Рап превари въпроса на началничката си, като обясни:

— Тези рани са от катастрофата. Не сме го пипнали с пръст.

Един от хората на Колман, Бруно Макгро, пазеше пленника. Рап го потупа по рамото и го изпрати да си почине.

Кенеди седна срещу Касар и попита:

— Знаеш ли коя съм аз?

— Да.

— На колко си години?

— На трийсет и шест.

— Откога работиш за генерал Дурани?

— От пет години.

— Защо толкова внезапно реши да го предадеш?

Касар се замисли за момент, преди да отговори:

— Напоследък генералът се самозабрави. Отнася се с хората като с боклуци.

Погледна Рап, който го насърчи:

— Продължавай. Разкажи й.

— Използва ги и когато вече не са му необходими, ги убива. — Касар замълча за секунда, после добави: — В последно време аз изпълнявах убийствата. Започнах да усещам, че след като господин Рикман е при него, аз съм на път да стана безполезен. Знам прекалено много… затова в скоро време ще ме ликвидира.

— Черните щъркели? — попита Кенеди, имайки предвид пакистанските специални части.

— Да… седем години.

— И са те вербували за ОРС?

— Да.

Кенеди погледна дрехите му. Бяха разкъсани и окървавени, но личеше, че са скъпи.

— Къде си роден?

— В Карачи.

— В бедните квартали?

— Да.

— И армията ти даде нов живот?

— Точно така.

— Религия?

— Мюсюлманин — отговори без излишен ентусиазъм Касар.

— Но не си много вярващ.

— Не.

Кенеди още не знаеше дали да му вярва, макар че й се струваше искрен.

— Какво очакваш да спечелиш, като ни помагаш?

Касар погледна тревожно към Рап и отговори:

— Живота си.

— Това е добре за начало. Но със сигурност имаш и други надежди и стремежи.

— Не мисля, че ще мога да живея в Пакистан.

Кенеди разбра.

— Значи Америка?

— Би било добре.

— Какво мислиш за плана на Мич да отиде в Пакистан и да хване Рикман и генерал Дурани?

— Да ги хване ли? Искате да ги вземем с нас?

— Има предвид да ги убием — поясни Рап.

— Мисля, че планът е добър.

— Хубаво. — Кенеди изгледа изпитателно пакистанеца. След малко добави: — Вазир, аз не се отнасям с хората като генерал Дурани. Ако ни помогнеш в тази акция и всички се измъкнат живи, ще се погрижа за теб. Дори мога да ти намеря работа, но само ако искаш. Ако не искаш, ще ти осигуря нова самоличност, пари и възможност да започнеш нов живот. Как ти звучи?

— Много добре.

— Хубаво. — Кенеди посочи пластмасовите белезници и се обърна към Рап. — Тези вече не са необходими.

След като той ги преряза, тя отново погледна Касар:

— Пожелавам ти късмет, Вазир. Надявам се да те опозная по-добре, след като се върнете.

С Рап излязоха. Спряха на пистата между двата самолета.

— Какво мислиш? — попита Рап.

— Не можеш да опознаеш някого от няколко минути разговор.

— Да, знам, но какво ти е впечатлението?

— Мисля, че си струва да рискуваме. — Погледна към самолета и добави: — Но при един грешен ход, при най-малкото подозрение, искам да го ликвидираш. Ясно ли е?