Винс Флинн: Комбинаторът

— Това е безобразие — възмути се Дурани. — Опитвате се да отвлечете вниманието ни от факта, че макар да се водите наш съюзник, държите в посолството си пакистански граждани, които сте вербували да ни шпионират.

— Не искам да споря за това, генерале. Само се опитвам да разбера кой е организирал координирана атака срещу хора от моята разузнавателна служба миналата седмица.

Дурани разпери възмутено ръце.

Тадж се намеси:

— Съжалявам, директор Кенеди, но нямаме информация за това, за което говорите.

— Може би нямате… а може би имате. Приготвила съм ви още интересни сведения. — Кенеди извади копия от подписаните показания на Обрехт, които беше взела от Уилсън. Раздаде три комплекта на мъжете около масата. — Чували ли сте за швейцарската банка „Шпаркасе Шауфхаузен“?

Лицето на Ашан просветна.

— Това е банката, в която се твърди, че имам един милион долара, преведени ми от вашето правителство.

— Май чух нещо такова. Изглежда, че в същата банка има влогове на покойния вече господин Рикман и друг мой служител, макар да съм сигурна, че те никога не са откривали сметки в тази банка. Или по-скоро, че господин Рап със сигурност няма сметка в тази банка, а за Рикман няма как да разбера.

— Защо? — попита Дурани.

— Защото е мъртъв. Няма начин да докажем, че не е открил влог. — Кенеди отново се обърна към Тадж. — Мисълта ми е, че тази банка е била използвана, за да се обвинят в корупция няколко души от ЦРУ, които всъщност са невинни. Дезинформацията е била подхвърлена на ФБР в опит да се започне криминално разследване срещу ЦРУ. За щастие други елементи във ФБР смятат, че отвличането на господин Рикман и опитът за покушение срещу господин Рап са част от същия заговор. Струва ми се малко странно, че информацията за сметката на генерал Ашан, в която уж са отишли придобитите му по престъпен начин пари, идва от същата банка.

— Никога не съм чувал за тази банка — заяви Тадж. — А вие? — Заместниците му поклатиха глави и той добави: — Да, наистина странно съвпадение. Защо му е на някого да обвинява Рикман, Рап и Ашан, ако са невинни?

— Много добър въпрос, генерале.

— Говорихте ли с представители на банката?

— Не, още не сме. В петък вечерта изпратихме наши хора в Цюрих, които още издирват господин Обрехт, банкера, който е отворил трите влога. Случило се е обаче нещо странно. — Кенеди за трети път отвори папката и извади още снимки. — Докато моите хора наблюдавали провинциалното имение на хер Обрехт, оттам минала кола с четирима души. Все още нямам пълна информация, но е имало гонка и престрелка. — Тя подхвърли снимките на тримата застреляни мъже върху масата. — Четвъртият мъж е избягал и хората ни не са успели да го догонят, но имаме сравнително точно описание. Бил е с черна коса, мургава кожа, тъмни очи и… приличал на тези тримата. — Кенеди посочи снимките и попита: — От каква националност мислите, че са тези хора, генерал Тадж?

Генералният директор на ОРС погледна снимките. На челото му се появиха капчици пот. След кратко неловко мълчание отговори:

— Приличат на пакистанци.

— Какво според вас са правили в Швейцария? Вие ли сте ги изпратили да разпитват хер Обрехт?

Тадж почувства такъв срам, какъвто не бе изпитвал в живота си.

— Извинете ме, директор Кенеди, но мисля, че ще е по-добре да продължим разговора утре. Трябва да поговоря насаме със заместниците си.

— Разбира се, господин генерал. Ако ви потрябвам, в посолството съм.

Бахриа Таун, Пакистан

Както беше обещал Хърли, минаха границата без проблеми. Двата мръсни очукани джипа „Тойота Фор Рънър“ минаха през планинския проход, спуснаха се до Пешавар и след три часа и четирийсет и седем минути бяха в Исламабад. Рап караше предната кола, с Касар до него и Хърли и Дюмон отзад. Колман с трима от хората си ги следваше. Всички бяха облечени като местни жители. Носеха няколко хиляди долара в брой и ако някой се опиташе да ги спре, нямаше да се правят на членове на благотворителна организация. Представяха се за търговци на оръжие и имаха достатъчно мостри за всеки митничар или полицай, който поиска да ги види.

Минаха границата само с десет хиляди долара благодарение на познатите на Хърли. След това пътуваха спокойно покрай всички камиони, превозващи товари между Афганистан и Пакистан. Пристигнаха в столицата малко след един часа. Бяха измислили плана по време на полета от Германия за Джелалабад. Колман и Хърли имаха сериозни възражения, но Рап отстоя решението си. Ако се опитаха да вкарат целия отряд в Бахриа Таун, щяха да привлекат прекалено много вниманието. Касар беше категоричен, че така няма да успеят. Хърли заяви, че това са глупости, и пакистанецът изгуби половин час да му доказва недоказуемото.