Винс Флинн - Комбинаторът

Намекът беше повече от ясен. Дурани бе изпратил биячи да притиснат банкера.

— Бяха добри мъже. Изпратих ги само да изяснят нещата.

Тадж явно не му вярваше, а Насир не изглеждаше да се интересува от проблема. Вероятно тайно се радваше, че главният му конкурент си е вкарал автогол и сам си е отрязал шансовете да заеме мястото на генералния директор. „Много добре — помисли си Дурани, — продължавай да ме подценяваш и ще те накарам да си платиш.“

Ашан, от друга страна, изглеждаше необичайно резервиран към него. Дурани очакваше някаква благодарност за старанието си да го спаси. Това, че Ашан не го подкрепяше, означаваше, че започва да подозира мотивите му. Дурани нямаше търпение да се махне от кабинета на генералния директор. Трябваше спешно да говори с Рикман. Налагаше се да измислят нов план.

Когато конвоят му стигна до портала на Бахриа Таун, той вече обмисляше дали да не премести американеца другаде. Сега нямаше достатъчно хора за охрана. Нещо по-лошо, новите събития щяха още повече да забавят момента, когато Рикман щеше да му издаде тайните на ЦРУ. Последното най-много вбесяваше Дурани. Лесно щеше да замести мъжете, които бе изгубил в Швейцария, но нямаше как да измъкне информацията от Рикман.

Колите спряха във вътрешния двор на имението и той слезе почти в движение. Икономът, Раза, чакаше на входа и когато генералът го подмина, каза:

— Касар се върна.

Дурани се завъртя към слугата си.

— Къде е?

Раза посочи по-малката от къщите за гости.

Дурани влезе в главната постройка, но го домързя да слиза в тунела. А и трябваше спешно да се погрижи за нещо. Затова се върна в двора и извика на хората си да го последват.

Рап стоеше в кухнята и гледаше кадрите от разузнавателното самолетче. В допълнение Хърли му даваше актуални сводки по радиостанцията. Когато Дурани слезе от колата и тръгна към главната постройка, Касар обясни, че генералът обикновено идва по тунела. След малко обаче Дурани излезе отново и събра хората си; изведнъж всички се разбърбориха по радиостанцията.

— Я се успокойте! — изкрещя Рап в микрофона на каската си. Извъртя автомата пред гърдите си и подаде на Касар пистолета. — Останаха четиринайсет патрона. Освен Дурани има още шестима.

Касар отиде в дневната, където на масичката бяха оставени списание и пепелник. Седна на дивана и постави пистолета до дясното си бедро. Рап се вмъкна в килера от другата страна на кухнята и остави вратата открехната.

— Всички да останат на позиция.

— Нищо не виждаме — каза Хърли по радиостанцията.

— Всичко е наред. Ще се обадя, ако ми трябва помощ.

— Може да е късно.

Рап не можа да отговори, защото чу отварянето на входната врата и стъпки по мраморния под. Стисна с две ръце автомата и надникна през пролуката на вратата. Преброи шестима освен Дурани.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита гневно генералът. Рап видя пистолет в ръката му. — Казах ти да не идваш.

— Нямах проблем да изляза от Швейцария — отговори Касар. — Единственият проблем бяха ония аматьори, които ми прати.

— Те бяха способни мъже и сега са мъртви заради теб.

— Сами са си виновни.

— Ти осъзнаваш ли какви проблеми ми докара? Сега идвам от среща с директора на ЦРУ. Имаше снимки на хората ми и ги даде на Тадж.

— Казах ти да не ми ги пращаш. Щях да се справя сам.

Рап видя как Дурани вдига пистолета.

— Вече не ми трябваш.

Рап отвори вратата. Вдигна автомата и го завъртя наляво. Спря червената точка на мерника върху главата на един от телохранителите и дръпна спусъка. Оръжието изпука и главата на мъжа се пръсна. Преди някой да успее да реагира, още двама паднаха. Рап пропусна Дурани и застреля следващия бодигард отдясно. Последните двама мъже гледаха като вцепенени как главите на другарите им се пръскат пред очите им. Понечиха да насочат автоматите си към Рап, но не бяха достатъчно бързи. Той застреля петия в главата, но преди да се прицели в шестия, над лявото му рамо изсвистя куршум. Отново дръпна спусъка и последният бодигард падна, а от тила му изригна фонтан от кръв.

Рап насочи автомата към вцепенения от ужас Дурани и каза в микрофона:

— Всичко е наред. Шестима са обезвредени. Слик — добави към Уикър, — ако някой въоръжен се приближи до позицията ми, застреляй го.

— Как смееш! — изкрещя Дурани, разтреперан сред труповете на шестимата си телохранители. — Това е…

Рап нямаше желание да слуша празни заплахи, затова наклони надолу автомата и простреля генерала в лявото коляно. Дурани се олюля като марионетка, върху която кукловодът е изгубил контрол. Свлече се на пода сред уголемяващата се локва кръв.