Винс Флинн - Комбинаторът

— Не трябваше да се ебаваш с мен, глупако!

— Не разбирам…

Рап престана да слуша, защото отново няколко души забърбориха по радиостанцията. Уикър беше свалил още една цел навън. Трябваше да се евакуират бързо. Рап насочи автомата към Дурани, но преди да дръпне спусъка, Касар го спря:

— Чакай.

Той прескочи труповете и се надвеси над Дурани.

— Отдавна чаках този момент.

— Аз бях добър към теб — простена генералът, като стискаше коляното си.

— Щеше да ме убиеш.

— Не… — изпелтечи Дурани.

Това беше последното, което успя да каже.

— Вече не си ми нужен — спокойно каза Касар и изпрати един-единствен куршум в главата на началника си.

Дори Рап се впечатли от прецизния изстрел.

Касар хвана пистолета за цевта и му го подаде.

— Задръж го — каза Рап и тръгна към стълбището.

Орора Хайлендс, Вирджиния, САЩ

Уилсън се чувстваше малко по-добре. Беше понеделник вечер и любимият му отбор „Редскинс“ водеше със седемнайсет точки срещу омразния си противник „Ийгълс“ петнайсет минути преди края на мача. За Уилсън на планетата не съществуваха по-големи кретени от феновете на филаделфийските „Ийгълс“. В сравнение с тях запалянковците на „Янките“ изглеждаха върхът на цивилизацията. Уилсън приемаше успеха на „Редскинс“ като знак, че всичко ще се оправи. Той погледна часовника и допи бирата си. Време беше за поредната среднощна явка.

Взе каишката и видя, че кучето вече го чака в антрето. Това не му хареса — не искаше проклетият помияр да свиква с тези разходки. Жена му вдигна поглед от компютъра.

— Не е ли прекрасно? Двамата май си допадате.

— Не разчитай прекалено на това.

Тя се изправи и го целуна. Постави ръка на корема му и отбеляза:

— Ако продължаваш така, коремчето ти съвсем ще се стопи.

Уилсън не беше забелязал, че е пуснал шкембе. Потупа се по корема.

— Дебел ли съм?

— Съвсем мъничко — отговори тя, като показа с палец и показалец. Отново го целуна. — Сега ще отида да си взема душ. После ще се бухна гола в леглото и ще те чакам. — Тръгна към стълбите. — Не се бави.

Да, нещата определено вървяха на добре. Навън температурата вече падаше под десет градуса и Уилсън реши, че с Ферис трябва да измислят друг начин да се срещат. Писваше му да разхожда глупавото псе на студа. Тръгна по обичайния си маршрут, като вече си представяше как се срещат в някой кабинет на Капитолия. Спря на обичайния ъгъл и погледна часовника си. Беше дошъл навреме. След няколко секунди измърмори:

— Къде си, по дяволите? Замръзнах тук.

По-нататък по улицата видя някакъв мъж, застанал под една лампа. След малко онзи тръгна към него. Когато се приближи достатъчно, Уилсън каза:

— Закъсняваш.

— Исках да съм сигурен, че не ме следят — оправда се Дарън Сикълс, като се огледа.

На Уилсън му идеше да каже, че на никого не му дреме за него, та да го следи, но знаеше, че Сикълс има деликатно самочувствие, затова си замълча. Скоро се появи и линкълнът на сенатора. Уилсън пусна Сикълс да се качи първи. Сега, когато бяха трима на задната седалка стана доста задушевно. Уилсън направо връчи кучето на Ферис, без да чака да му го поиска.

— Господин Сикълс — започна сенаторът, — Джоел ми каза, че не сте много доволен от сегашната си работа.

— Не, господин сенаторе.

Уилсън загледа къщите, покрай които минаваха и отбеляза:

— Каза ми, че Рап е заплашил да го убие.

— Предпочитам да го чуя лично от господин Сикълс, ако нямаш нищо против.

„Само се опитвам да ускоря нещата — помисли си Уилсън. — Вкъщи ме чака човек на легло.“

— Да… заплаши ме с убийство — измънка Сикълс. — Наред с други неща.

— Какво друго?

— Почти с всичко лошо, което може да ми се случи.

— Кога стана това?

— След отвличането на Джо Рикман. Знаете ли кой е той?

— Да, разбира се.

— Рап ме обвини за изчезването му. Каза, че съм станал сляп поддръжник на програмата за реинтеграция.

Ферис се усмихна. Нямаше търпение да види как Сикълс казва тези думи под клетва пред камерите.

— Но най-важното е, че е заплашил да ви убие, нали?

— Да.

— Какво мислите за изчезналите финансови средства?

— Във връзка с Рикман и Рап ли имате предвид?

— Да… и изобщо с ЦРУ.

— Мисля, че Службата за секретно разузнаване е разядена от корупция и Рап и Рикман са олицетворение на всичко, което не е наред в системата. Затова отвлякоха Рикман. Никой обаче не споменава и дума за машинациите му.

Ферис кимна, сякаш споделяше всички притеснения на Сикълс.