Винс Флинн - Комбинаторът

Рап се обади по радиостанцията на Хърли, за да му каже, че е влязъл. След няколко секунди чу как сестрата се отдалечава по коридора и външната врата се затвори. Той изкачи последните стъпала. Касар го чакаше. Посочи му коридора и каза неспокойно:

— Има куче.

— Големият ротвайлер?

Касар кимна.

На Рап не му беше за първи път да се оправя с кучета. Автоматът M-4 висеше на врата му и отстрани на тялото, а двете му ръце стискаха снабдения със заглушител пистолет. Той провери дали радиостанцията е на режим предаване и нареди на Касар:

— Ти стой тук. Предупреди ме, ако се появи някой.

Тихо се приближи до вратата в дъното на коридора. Касар му беше описал разположението на мебелите в стаята, но Рап нямаше представа къде е кучето. Можеше да попита пакистанеца и за секунда си помисли да се върне, но нямаше търпение. Затова отвори вратата с дясната ръка и влезе с насочен напред пистолет. Чу ръмжене и веднага се прицели в едрата глава на кучето.

— Ако този звяр мръдне, ще го застрелям.

Легналият на кревата човек стисна нашийника с бледа ръка. Рап погледна обезобразеното лице и ако не беше гледал видеозаписа, нямаше да познае, че е Рикман.

— Добре ли си, Рик?

Рикман остана безмълвен няколко секунди. Щом се опомни, изпелтечи:

— Да… слава богу, че дойде.

— Сериозно?

— Не мога да повярвам, че ме откри.

Рап продължи да оглежда стаята, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо.

— Сигурен съм, че си потресен да ме видиш, след като изпрати Гоулд да ме убие и използва за примамка проклетото си псе.

— Мич, кълна ти се, планът беше на генерал Дурани. Той ме отвлече, измъчва ме и нагласи нещата така, че да си помислите, че съм мъртъв, и да спрете да ме търсите.

— Аха, и после ти е върнал кучето, за да ти прави компания. Не ме прави на глупак, Рик. Прекалено си умен, за да ти повярвам.

Погледът на Рап все се спираше върху кучето. Нямаше начин да го заобиколи. Нямаше нищо против песа, но трябваше да го отстрани. Прецизен както винаги, той дръпна спусъка и изпрати куршума точно в главата на ротвайлера. Кучето не издаде и звук.

Рикман реагира бурно. Направо полудя.

— Какво направи?! Аякс не ти беше сторил нищо! — закрещя, като запрегръща трупа на животното. — Ти си звяр! Проклет да си!

— Ти пък си психопат — спокойно изрече Рап, като се приближи до леглото. — Четиримата ти телохранители са мъртви… като единия се застрелял лично. Мик Ривърс, двайсет и един полицаи, Хъбард — и ти не проливаш сълза. Трябваше да убия кучето ти, за да покажеш някаква емоция.

Рикман беше безмълвен. Не можеше да прежали Аякс.

— Последни думи?

— Не го прави, Мич. Мога да ти помогна. Мога да помогна на Управлението. Ще ти разкажа всичко. Знам много неща… важни неща!

Рап не се съмняваше, че е така. Единственият проблем беше в доверието. Рикман и сложният му мозък щяха да бъдат кошмар за разпитващите. Това и фактът, че с предателството си бе причинил смъртта на няколко добри мъже, много улесняваше решението.

— Майната ти, Рик.

Дръпна спусъка само веднъж.

Дурани се изкушаваше да се обади на моллите и имамите и да им заповяда да щурмуват американското посолство. Дори му хрумна да им раздаде снимката на оная кучка Кенеди, за да я убият вместо него. В крайна сметка обаче осъзна, че ръцете му са вързани. Тадж беше вбесен и щеше да го следи внимателно. След като Кенеди и нейният човек излязоха от кабинета, генералният директор поиска отговори. Дурани знаеше, че снимките, оставени от американката, ще бъдат сравнени с личните досиета на служителите в ОРС и неизбежно ще излязат пет съвпадения. Този факт сам по себе си не го застрашаваше, но малката подробност, че петимата са работили във Външната дирекция можеше да провали кариерата му. Положението щеше да стане още по-лошо, когато започнеха да разпитват заместниците му. Дурани обичаше да контролира всичко, затова отпечатъците му бяха навсякъде в тази каша.

Нямаше друг изход, освен да признае, че е изпратил свои хора в Швейцария.

— С кой акъл? — попита Тадж.

— Заради приятеля ми, който бе несправедливо набеден — отговори Дурани с цялата искреност, която можеше да си придаде. — Знаех, че никой друг няма да си мръдне пръста, затова изпратих няколко от хората си да говорят с банкера.

Снимките все още бяха на масата.

— Как са влезли в престрелка с американците? — изръмжа Тадж.

— Нямам представа.

— Какви са тези мъже? Какво са смятали да правят с банкера?