Винс Флинн: Комбинаторът

— Ще поискам изслушване в Конгреса по тези проблеми — заяви той. — Вероятно в сряда. Може би ще ви призова за свидетел. Готов ли сте да дадете същите отговори под клетва?

Сикълс се замисли за няколко минути, после отговори:

— С кариерата ми така или иначе е свършено. Затова… защо не?

— Така ще изпълните гражданския си дълг — заяви сенаторът, като се вгледа в очите на Сикълс, търсейки някакъв ентусиазъм. — Аз мога да ви защитя от тях. Като председател на Комисията по правосъдие ще помогна да почистим това свърталище на плъхове.

Това явно хареса на Сикълс.

— Добре, ще свидетелствам.

— Идеално. Но преди да обявя изслушването в сряда, искам да се свържете с Ариана Винтър и полковник Пул и да се уверите, че ще подкрепят твърденията ви. Разбрах, че Рап се е държал много грубо с тях при последното си посещение в…

Ферис замълча, защото отвън се чуха сирени. Засвяткаха червени и сини лампи. Колата спря рязко и вратите се отвориха. Няколко мъже извлякоха Уилсън и Сикълс и ги повалиха на земята. Извиха ръцете им зад гърба и им сложиха белезници. Сикълс се подчини мълчаливо, но Уилсън запротестира шумно за правата си.

До отворената врата на Ферис се приближи мъж с тъмен костюм и черен шлифер.

— Господин сенатор, слезте от колата, ако обичате.

— Ами ако не искам?

Рап се наведе и показа лицето си на вратата.

— Тогава с голямо удоволствие ще ви изхвърля навън и ще ви щракна белезниците.

Ферис въздъхна и слезе.

— Познавам ви — заяви. — Нямате право да ме арестувате.

— Нямам, но той има — отговори Рап, като посочи директор Милър от ФБР, наблюдаващ акцията отстрани до черен „Шевролет Събърбан“. — Ако искате, говорете с него, но тогава нещата ще станат официални, ще се появят журналисти, а съдейки от видяното, не мисля, че искате това да стигне до медиите.

Колман се приближи и взе кучето от сенатора. Обърна се и незабелязано свали скрития микрофон, който беше сложил преди няколко дни.

— Насам, сенаторе — добави Рап, като му посочи колата, в която чакаше Кенеди.

Ферис се качи отзад при нея, а Рап седна отпред.

— Искам да ме изслушате, без да ме прекъсвате — започна Кенеди. — Имаме запис на разговорите ви с агент Уилсън.

— Това не е престъпление.

— Казах да не ме прекъсвате. По-рано тази вечер конфискувахме лаптопа на камериерката ви, който съдържа няколко много злепоставящи имейла между вас и генерал Дурани от пакистанското разузнаване. Между другото, знаехте ли, че вчера е бил убит в дома си?

По изненаданото изражение на сенатора пролича, че не е знаел.

— Знаете ли какво още са намерили там? — продължи Кенеди. — Не знаете? Лошо. Намерили са тялото на един от моите хора в Службата за секретно разузнаване, Джо Рикман. Мисля, че сте чували за него. Изглежда, че генерал Дурани го е отвлякъл и измъчвал, за да изкопчи информация, която е щял да използва срещу Съединените щати… И така, след като вече разбирате какво е положението, сенаторе, искам да обмислите две възможности. Едната е свързана с голямо злепоставяне и много шумен публичен процес за държавна измяна. Никой от колегите ви няма да иска да ви подкрепи, защото ще им покажа цялата информация, която имам за вас, и ще ви избягват като прокажен. Вероятно екзекуцията ще ви се размине, защото властите вече нямат куража да изпълняват такива присъди, но със сигурност ще отидете зад решетките и аз ще се постарая да попаднете на подобаващо за такива като вас място. Втората възможност е да се явите на инструктаж утре в кабинета ми, в девет нула нула. Така може да запазите работата и гражданството си и въпреки омразата ви към ЦРУ да станете един от най-ценните ни съюзници на Капитолия. Разбирате ли двете възможности?

Ферис преглътна тежко и отговори:

— Да.

Кенеди погледна часовника си и заяви:

— Добре, имате десет секунди да решите.

За човек като Ферис възможният отговор беше само един:

— Избирам възможност номер две.

По-късно щеше да реши как да се измъкне от тази каша.

— Добре — каза Кенеди. — Ще се видим утре сутринта.

Рап отвори вратата на сенатора и когато двамата се отдалечиха от колата, изсъска:

— Има и трета възможност.

— Каква?

— Някоя нощ да се промъкна в дома ти и да ти прекърша врата. — Втренчи се в лицето му обезпокоително дълго, а после добави: — Лека нощ, сенаторе.

Върна се при автомобила и се качи. След като потеглиха, Кенеди попита:

— Все още не ти харесва как постъпихме, нали?

— Предпочитам да го убия.