Винс Флинн - Комбинаторът

Рап скоро изгуби търпение и прекрати спора. Най-добрият им шанс за успех бе Касар да го вкара незабелязано в багажника на рейндж роувъра си. Охраната никога не претърсваше джипа му. Уикър можеше да заеме позиция със снайпера на километър и половина от имението, сред възвишенията до самата ограда на охранявания комплекс. Дюмон щеше да следи операцията от въздуха чрез самолетче с дистанционно управление, а останалите от екипа — да чакат като отряд за бързо реагиране.

Когато вземаха джипа на Касар от Хумак, Хърли отново се опита да се наложи:

— Нека аз да вляза с него.

— Защо? — попита Рап, въпреки че очакваше какво ще каже старецът.

— До шест месеца така или иначе ще умра.

— Пак ли тия шест месеца? Този път няма да мине. Аз се разбирам с Касар и въпреки че и ти не си съвсем за изхвърляне, съм по-добър в тези неща от теб.

— Глупости.

— Освен това какво ще стане, ако получиш пристъп на кашлица, докато Касар говори с охраната? Със сигурност ще ти се припуши… всичко ще провалиш.

Старият шпионин извади пакетче никотинови дъвки.

— Много смешно.

— Виж го ти. Винаги готов… като бойскаутите.

Рап взе оръжейната си торба и бронираната жилетка и ги прехвърли от тойотата в багажника на Касар.

— Защо трябва да си толкова упорит? — в последен опит да го убеди попита Хърли.

— Ами сигурно съм се научил от инатливото магаре, което ме е обучавало. — Рап провери джобовете на жилетката и я облече. — Виж, да не усложняваме излишно нещата. Айрини е наредила да наблюдават Дурани. Хората й ще ни изпращат информация с текстови съобщения, а ти ще ми я предаваш по радиостанцията — Рап почука по каската си, — ако не мога да си погледна телефона. Когато Дурани отсъства, в имението има двама охранители. Мога да се справя с двама отегчени аматьори.

— Защо не искаш да отиде друг?

— Хайде да не рискуваме. Най-важното е да се промъкнем вътре, без никой да ни усети. След това е лесно.

Хърли явно още не беше съгласен, затова Рап добави:

— Ти следи Дурани. Ако се появи с повече хора от обичайната си охрана, ще се наложи да щурмувате комплекса. Ако всичко е нормално, ще се справя сам. — Качи се в задницата на джипа. — И пак си спомни какво ми каза онзи ден. Всички умираме.

Рап вдигна долната преграда и понечи да спусне горната. Хърли я задържа.

— Ами ако Касар те предаде?

— Ще го държа под око. Слушай, вече съм голям. Мога да се грижа за себе си.

Касар потегли с рейндж роувъра и тойотите го последваха. Когато стигнаха до възвишенията с позицията на Уикър, пакистанецът се обади на Колман и му даде указания. Касар продължи, а другите два джипа отбиха. Уикър, покрит с камуфлажна мрежа, изскочи от втория и бързо се скри сред храсталаците. Дюмон извади едно куфарче от задницата на джипа и го отвори. Вътре имаше самолетче с размерите на гарга. Той разгъна крилата, пусна двигателчето и то забръмча тихо. Дюмон го пусна като хартиено самолетче. Апаратът се спусна леко, после постепенно се заиздига. Дюмон прибра екипировката си, качи се в джипа и той потегли.

Рап лежеше настрани, свит на кълбо и с лице към задницата на джипа. Вече беше предупредил Касар, че ако нещо не стане както трябва при главния портал или входа на имението на Дурани, Уикър ще го застреля в главата. Освен това му показа самолетчето, кадрите от което щеше да получава директно на мобилния си телефон. Така, с пистолет в едната ръка и телефон в другата той зачака да минат през главния портал.

Черният джип намали, спря за кратко и пак тръгна. Рап си отдъхна — бяха минали първото препятствие. След още две минути стигнаха имението на Дурани. Охраната махна на Касар да влиза, без да го претърси.

— Покажи ми двора на къщата — прошепна Рап по радиостанцията.

Дюмон веднага увеличи кадъра от празното пространство между главната постройка, двете къщи за гости и гаража. Един градинар прекопаваше някакви растения, но иначе нямаше никого. Джипът влезе в гаража и Рап пъхна телефона в джоба на бронираната жилетка, стисна пистолета с две ръце и отброи пет секунди. Толкова време бе определил на Касар да слезе от колата и да му отвори. Чу се изщракване и задният капак се отключи. През петсантиметровата пролука между долната и горната вратичка проникна светлина. Рап видя Касар, но в същото време чу глас.

Последва кратък разговор. След десетина секунди другият човек си тръгна и Касар смъкна долната преграда. Рап слезе, но остана приклекнал, докато пакистанецът затвори багажника. След това Касар го преведе през гаража, като следваше точно пътя, който бе описал в началото. Отвори металната врата в другия край на помещението и се огледа, преди да тръгне по стълбите към подземния тунел. Рап го следваше неотлъчно. Долу Касар въведе код на електронна ключалка до една врата. Влязоха в дълъг ярко осветен тунел и се затичаха. Спряха пред втора врата и след като Касар въведе кода, се качиха в къщата. Пакистанецът накара Рап да изчака на стълбите, докато отпрати сестрата.