Винс Флинн - Комбинаторът

Цюрих, Швейцария

Тревогата на Рап все повече се увеличаваше, докато голямата кола пълзеше нагоре по планинския път. В последните години Европа бе станала много труден терен за действие. Нямаше го вече времето, когато човек можеше да преминава от една в друга страна незабелязано. Сега имаше камери навсякъде, дори в селцата, разпръснати из Швейцарските Алпи. Компютърните системи на митническите и полицейските служби бяха свързани и всеки можеше да говори с всекиго по вездесъщите мобилни телефони. Влизането в държава като Швейцария невинаги представляваше проблем. Дори нямаше проблем да убиеш човек като Обрехт. Проблемите идваха после. Всеки оставяше цифрова следа след себе си и разследващите вече доста успешно сглобяваха мозайката и откриваха вероятните извършители.

Страхът, че ще те хванат след деянието, бе съвсем основателен, както израелците лично се бяха убедили при опита за атентат срещу висшия функционер на „Хамас“ Махмуд ал Мабхух в Дубай. Камерите на митницата и в хотела бяха записали как екипът от тайни агенти се готви за операцията и после напуска страната. Поуката беше ясна: да се промъкнеш в чужда държава, за да крадеш или шпионираш, все още бе сравнително лесно, но ако смяташ да убиваш и не искаш снимката ти да се появи на телевизионните екрани по целия свят, трябва да намериш начин да заличиш цифровите си следи.

Затова организирането на такива операции беше станало изключително сложно. Вместо да кацнат направо в Цюрих и да минат през митническата проверка, членовете на екипа се приземиха във военновъздушната база „Рамщайн“, където на паспортите им бяха поставени подходящите печати, документиращи, че са пристигнали във Франкфурт два дни по-рано. След това местните агенти ги заведоха до близкото частно летище, откъдето с друг полет заминаха за Цюрих. С митнически печати от Европейския съюз осемте мъже слязоха безпрепятствено на терминала за частни самолети и натовариха багажа си на две беемвета „Серия 7“. Носеха шест автомата, дванайсет пистолета, половин килограм пластичен експлозив и различни технически средства. Нищо от това нямаше да мине през нормална митница.

Единствената охранителна камера, която видяха, беше на изхода от летището, но през черните стъкла на беемветата тя нямаше как да заснеме нещо. Беше събота следобед и още в „Рамщайн“ екипът бе информиран, че Обрехт е тръгнал от дома си в Цюрих към имението си на брега на Боденското езеро. Получиха видеозапис от мястото, заснет от малък безпилотен самолет.

Рап, Хърли и Колман го изгледаха и това, което видяха, не им хареса. Хърли се изненада от размерите на имението, а Колман се разтревожи заради числеността на охраната.

В продължение на близо седемдесет години различни хора от ЦРУ поддържаха отлични отношения с една швейцарска банка, собственост на семейство Олмайер. След като изгледа записа от планера, Рап каза на Хърли:

— Мисля, че трябва да се свържеш с Олмайерови и да ги питаш какво знаят за Обрехт. Този човек със сигурност не е обикновен банкер. Ако това имение е негово, значи сигурно е собственик на цялата банка, а ако е собственик на банката, защо му е да се занимава с човек като Гоулд?

Разпитът на Гоулд продължи кратко, защото бързаха за полета, но бяха научили достатъчно за Обрехт. Поне така си мислеше Рап тогава.

— Казах ти, че трябва да го вземем с нас — измърмори Хърли, имайки предвид Гоулд. — Това нищожество ни излъга.

Гоулд им беше казал, че Обрехт не му е само частен банкер. Освен това швейцарецът уреждал договорите му и преговарял за цената с евентуалните поръчители.

— Значи би трябвало да знае кой те е наел, за да ме убиеш — отбеляза Рап в килията за разпит.

Гоулд се въздържа да потвърди, защото Обрехт рядко се срещал с поръчителите, но пък се занимавал с банковите трансфери, а те можеха да разкрият човека, поискал главата на Рап.

Рап погледна видеозаписа от огромното имение. Имотът струваше минимум 25 милиона долара. Гоулд явно ги беше преметнал и тази мисъл го вбеси.

— Няма начин този човек да е обикновен банкер.

— Може да му е наследство — предположи Колман.

Рап накара Маркъс Дюмон да открие кой е собственик на имението. Днес не беше добър ден за хакера. През по-голямата част от полета той неуспешно се опитваше да проникне в компютърната система на банката на Обрехт. Рап рядко го беше виждал толкова изнервен.

Гоулд явно ги беше излъгал. Колкото до предложението на Хърли да вземат наемния убиец в Швейцария, Рап не би издържал и секунда повече в присъствието на мръсника. Повдигаше му се от него и ако сериозно бе решила да го запази жив, Кенеди трябваше да го скрие някъде, защото той искаше да го убие.