Винс Флинн - Комбинаторът

— Какви ги приказваш? — Рап осъзна, че Гоулд сигурно съвсем се е побъркал. — Ти си мислиш, че с теб си приличаме, нали?

— Повече, отколкото си готов да признаеш — отговори наемният убиец, като избърса кръвта от устата с ръкава си.

— Аз не получавам удоволствие, когато убивам. Не получавам купища пари за работата си. Убивам хора като тебе, защото без вас светът ще бъде по-добър.

Гоулд не искаше да разбере:

— Заблуждаваш се. Не може човек да достигне твоето съвършенство и да не му харесва.

— Нищо не разбираш. Аз съм добър в работата си, но не получавам тръпката, която получаваш ти. Нямам нужда от предизвикателство. Единственото, което се опитвам да правя, е да отървавам света от гадняри като тебе… нещо, което трябваше да сторя, когато те намерих на онзи плаж. Осъзнаваш ли какъв огромен подарък ти направих?

Гоулд се изпъчи и мълчаливо се втренчи в повърхността на масата.

— Знаеш ли какво… ти не ги заслужаваш.

Рап се върна от своята страна на масата и взе снимките на жената и детето на Гоулд. Постави ги точно пред него, после отново заобиколи масата и извади резервния си по-малък пистолет от скрития кобур на гърба си.

— Това е моментът на истината.

Допря дулото в тила на Гоулд.

Гласът на Маслик се чу от високоговорителите:

— Мич, разпитът свърши.

Хърли погледна към огледалното стъкло, знаейки, че от другата страна Маслик се кани да се обади на Кенеди.

— Остави телефона, Джо. — Старецът също извади оръжие. — Ще решим този въпрос сега. Или този боклук ще ни каже всичко, което знае, или ще го екзекутираме. И ако някой се опита да ни спре, ще му пръсна черепа.

Рап принуди Гоулд да погледне снимките.

— Стига игрички. Или говори и ми докажи, че ги обичаш, или ще ти размажа мозъка по снимките им и никога повече няма да ги видиш. Изборът е лесен. Какво предпочиташ?

— Аз ти спасих живота — изсъска през зъби Гоулд.

— Направи го, за да отървеш собствения си задник.

— Не е вярно.

— Това няма значение, Луи. Няма да се пазаря с теб. Или ще говориш, или си мъртъв.

— Искам гаранция.

Рап пусна косата му за момент и го удари по главата.

— Мога да ти гарантирам само, че ако ми кажеш всичко, ще те оставя да видиш жена си и детето си.

— Да ги видя… това не е достатъчно. Искам гаранции, че ще мога да се върна към стария си живот.

— Като наемен убиец… ти луд ли си? — Рап погледна Хърли. — Чуваш ли го какво говори?

— Стига сме си губили времето. Убивай го и да си ходим. Трябва да разпитаме Обрехт. Тоя тук не ни трябва.

— Прав си.

Рап отново допря дулото в главата на арестанта.

Наемникът не беше сигурен, че това е блъф. Досега Рап се бе показал като непредсказуем. Гоулд просто трябваше да издържи този разпит, после щеше да се споразумее с Кенеди или с друг.

— Чакай!

— Няма какво да чакам. Знам какво си мислиш сега — прошепна Рап. — Блъфира ли този, или наистина ще дръпне спусъка? За да разбереш, задай си само един въпрос… какво би направил ти, ако някой убие Клаудия и дъщеря ти? Нямаше да се двоумиш, нали? Убиецът вече щеше да е мъртъв. Затова, ако наистина си мислиш, че с тебе си приличаме, трябва да осъзнаеш, че ще дръпна спусъка. Това е последният ти шанс. Всички умираме, Гоулд. Просто на някои им се случва по-рано.

Исламабад, Пакистан

Дурани не изпитваше удоволствие да гледа падението на приятеля си. Ашан беше добър човек, но страшно заблуден. Ако искаха ОРС да изкове силно бъдеще за Пакистан, не можеха да си позволят толкова слабохарактерен тип да командва Международната операция. Дурани вече бе подготвил заместника му — човек, споделящ стремежите му за бъдещето на Пакистан. Ашан щеше да оцелее. След няколко месеца скандалът щеше да отшуми и Дурани щеше да се погрижи приятелят му и неговото семейство да получат подобаващо уважение. Дори можеше да уреди Ашан да задържи част от парите в швейцарската си сметка.

Той се отърси от чувството за вина от стореното на приятеля си и се замисли за Рикман. Смущаваше го недоволството на американеца. Дурани бе положил огромни усилия да осъществи плана им. Само глупак можеше да очаква, че операцията ще мине безупречно. Сега трябваше да празнуват, не да се сочат с пръст и да се обвиняват взаимно за дребни грешки. Той вече съзнаваше, че малко е прекалил, когато каза на генерал Каим да очисти наемния убиец веднага след ликвидирането на Рап, но знаеше, че е бил прав. Смъртта на французина нямаше да натъжи никого, а сложните му взаимоотношения с Рап щяха допълнително да объркат ЦРУ.