Винс Флинн - Комбинаторът

— Добре, защо си тук?

— Тук съм, за да се уверя, че този път Мич ще те убие. А ако не те убие, аз лично ще ти счупя врата.

— Да бе, да — изсумтя Гоулд. — Измисли нещо по-умно, старче.

Рап само почувства как Хърли мина покрай него. Гоулд беше в неудобна позиция на ръба на леглото и подцени бързината на стария шпионин. Понечи да се изправи, но Хърли го изненада с бързо дясно кроше. Гоулд падна обратно на леглото и Рап видя, че Хърли стиска бокс в дясната си ръка. Наемният убиец седеше облегнал гръб на стената и се държеше за брадичката. Стискаше очи, за да не закрещи от болка.

— Ще слушаш и ще се подчиняваш — заяви Рап. — Домъкни си задника тук, ако не искаш да кажа на този старец да те смели от бой.

Гоулд бавно се довлече до масата, като разтриваше долната си челюст.

— С нищо не ви бях предизвикал. — Погледна Рап и добави: — Така ли се отнасяш с човека, който ти спаси живота?

— Какво?

— Когато отидох в сградата срещу клиниката и разбрах, че ти си мишената, можех да те застрелям. Щеше да бъде лесно, но ти бях длъжник. Можех да избягам… можех да направя всичко, но вместо това предпочетох да дойда при вас и да ти спася задника. А ето как се отнасяш с мен.

Гоулд вдигна ръце и огледа килията.

— Имаше ли подкрепление за операцията?

— Моля?

— Подкрепление. Хора, които ти пазят гърба.

— Не — поклати глава Гоулд. — Винаги работя сам. Много добре знаеш.

Рап отвори папката и извади две снимки. Постави ги една до друга на масата.

— Познати ли са ти тези мъже?

Гоулд ги позна, но поклати глава.

— Наистина ли? Изненадан съм. Извадихме снимките от флашката, която намерихме у теб, когато те претърсихме в Баграм.

Снимките бяха на двамата мъже, които Гоулд бе видял да говорят по телефона в двата края на улицата малко преди нападението. Рап постави на масата трета снимка, получена от афганистанската полиция. На нея се виждаше единият от мъжете, проснат на земята и с дупка от куршум в гърдите. Рап се беше досетил каква е истината.

— Познал си този човек от предварителното разузнаване на района и след като си се качил на покрива, си го застрелял.

— Можеш да си мислиш всичко — измърмори Гоулд, като си придаде невъзмутим вид.

— Много е забавно да гледам как седиш тук и се правиш на светец, когато всички знаем, че си пълен боклук — с усмивка отбеляза Рап. — Ти не дойде в клиниката да ме спасиш… дойде, за да спасиш себе си. Видял си полицаите и си осъзнал, че са ти заложили клопка. Единственият ти шанс е бил да дойдеш и да се присъединиш към нас.

— Глупости приказваш.

Рап прибра трите снимки и постави на тяхно място други две. Беше използвал доста пъти този трик. Бащите и съпрузите са невероятно уязвими, когато се страхуват за жените и децата си. Рап наблюдаваше Гоулд. Единственият признак, че снимките му влияят по някакъв начин, бе това, че отмести поглед за няколко секунди.

— Давам ти втори шанс — заяви Рап.

— Аз пък ти спасих живота в Кабул. Квит сме.

В този занаят гневът можеше да е полезен, стига да е контролиран. Рап го разбираше отлично, но имаше едно изключение. Този проблем го засягаше по-лично, отколкото всеки друг. Затова сега не направи опит да забави или потисне яростта, която го обхвана.

— Гад такъв! За такъв егоист ли ме мислиш… че ако ти си толкова влюбен в себе си, и аз трябва да съм като теб? Глупак! Аз на драго сърце бих дал живота си, ако знаех, че жена ми и детето ми ще оживеят, но те нямаха този шанс, защото ти ги уби.

Той се надвеси над масата и удари Грунд с юмрук в лицето. Главата на арестанта се килна назад и от носа му рукна кръв.

Рап заобиколи масата и го удари отстрани в главата. Гоулд вдигна ръце, за да предпази лицето си. Рап го хвана за косата и продължи с юмруците.

— Самовлюбен мръсник! Дадох ти втори шанс в живота. Позволих ти да живееш с жена си и да отглеждате дъщеричката си. Знаеш ли какво бих дал, ако можех да прекарам само един ден с жена си? — Рап спря да удря и дръпна главата на Гоулд назад, за да го погледне в очите. — Аз дори не видях детето си родено, идиот такъв! Дадох ти истински живот. Ти прекара три години с дъщеря си. А аз нямах дори една шибана секунда!

Той удари арестанта още два пъти. Кожата над лявото око на Гоулд се сцепи.

— Какъв си ти бе? Наркоман… имаш нужда да се надрусаш… не можеш да се откачиш от дрогата?

— Нищо не разбираш! — изкрещя Гоулд. — Ти все още си в играта. Не знаеш какво е… да живуркаш като всички онези кретени. В шибаната Нова Зеландия има дори „Уол март“… знаеше ли това?