Винс Флинн - Комбинаторът

Дурани бе готов да се реваншира пред Рикман. Щеше да направи жест, с който много да го зарадва. А после щеше да му даде да разбере, че и той трябва да изпълни докрай своята част от сделката.

Животното беше истински звяр. Дурани бе наредил на началника на охраната си да купи три нови кучета пазачи за имението. Специално искаше ротвайлери. Началникът на охраната и хората му никак не обичаха кучета, затова се наложи Дурани да плати на специалист от Европа да дойде в Пакистан и да ги обучи как да се грижат за животните. Цената беше възмутително висока — двайсет и седем хиляди долара, и продължаваше да расте. Освен това един от хората му напусна, след като беше ухапан. Дурани роптаеше срещу кучетата, но тайно ги харесваше заради страха, който всяваха, и старанието им да спечелят любовта му. Животните, изглежда, разбираха, че от всички хора, които виждаха в имението, той е най-главният.

Едното от тях, четвъртото, не беше толкова благосклонно настроено. Беше доста по-едро от останалите, по-старо и много по-умно. Другите му се подчиняваха и само от него Дурани се страхуваше. Беше накарал хората си да му сложат затягаща се каишка с дълъг повод, но не я използваше от страх звярът да не се обърне да го захапе между краката, както се беше случило с един от охранителите. Затова това куче получаваше само награди, никога наказания.

Сега звярът буквално го извлече нагоре по стълбите на къщата за гости и когато стигнаха на приземния етаж, дебелата сестра се отдръпна ужасено. Дурани не й обърна внимание, защото кучето го задърпа по коридора към спалнята. Влязоха и той го отвърза. Звярът скочи в леглото и започна да лиже подутото лице на Рикман.

— Аякс! — възкликна весело американецът и почеса кучето по врата — Липсвах ли ти? Да, виждам, че съм ти липсвал.

Дурани се усмихна. Надяваше се един ден и той да има такава специална връзка с кучетата си.

— Съжалявам, че не го доведох по-рано, но все още трябва да внимаваме. Освен това не бях сигурен, че ще се оправиш с него.

— Да се оправя с него ли? Той се разнежва като бебенце в мое присъствие.

— Виждам. — Дурани се приближи до леглото. — С теб се държи много по-приятелски, отколкото с хората ми.

Голямото куче легна, като положи глава в скута на Рикман. Дурани взе стол, премести го до леглото и седна.

— Много си щастлив, че е тук, нали?

— Страшно. Благодаря, че уреди да изчезне и да го докарат. Когато ме биеха, не бях сигурен, че пак ще го видя.

— Много се радвам, че ви събрах.

Дурани погледа още няколко минути кучето и господаря му. От повече от месец за първи път виждаше Аякс щастлив. Беше уверен, че е избрал най-подходящия момент. Той събра ръце и добави:

— Сега имаш да ми казваш много неща.

Без да отмести поглед от Аякс, Рикман отговори:

— Още не.

Силен гняв обхвана Дурани, но той се овладя.

— Ти ми обеща. Уредих всичко, което искаше. Сега си на безопасно място в страната ми. Дори ти осигурих нова самоличност. Трябва да спазиш своята част от сделката. Искам имената на американските шпиони.

— Когато Вазир се върне от Швейцария, ще видим как вървят нещата. — Рикман погали голямата глава на ротвайлера. — Тогава ще реша кога и как ще започна да споделям тази информация.

— Сделката не беше такава! — изкрещя Дурани.

Ротвайлерът присви очи и се озъби. Рикман го успокои и каза:

— Сделката вече е друга. Ти я промени, когато реши да се месиш на наемния ми убиец. Сега трябва да изчакаме да видим какво ще стане.

— Мога да заповядам да те убият — гневно изсъска Дурани. — Или по-добре да изчакам да оздравееш и после пак да накарам хората ми да те пребият. Как ти се струва това, глупав американецо? Мислиш се за много умен… ама не си! Аз държа всички козове тук. Аз решавам дали ще живееш, или ще умреш.

Рикман го болеше адски, когато се смееше, но не можа да се сдържи. Когато най-сетне успя да си поеме дъх, отбеляза:

— Мислиш, че съм в ръцете ти, така ли, генерале?

Тонът му не хареса на Дурани, но той не се предаде:

— Мога да заповядам да те убият още сега.

— Да, можеш, но до месец и ти ще ме последваш.

— Какви ги говориш?

— Много си наивен, генерале. Мислиш ли, че съм толкова глупав, че да се оставя в ръцете ти, без да се застраховам?

— Блъфираш.

— Не е в мой стил. Аз не блъфирам, а планирам. Взел съм мерки. Платил съм на няколко адвокати и съм ги инструктирал, ако не получават новини от мен през определени периоди от време, да изпратят един закодиран файл на директор Кенеди и още няколко избрани хора.