Винс Флинн - Комбинаторът

Ашан се изправи, без да продума. Изведнъж започна да му се повдига. Пред кабинета на Тадж го чакаха петима-шестима униформени. Нямаше смисъл да спори. Щом президентът искаше, нямаше шанс да избегне уволнението. Още не можеше да си обясни как изведнъж животът му се срина. Докато вървеше заобиколен от охраната, Ашан си каза, че трябва да запази спокойствие. Имаше време да разбере какво се случва и се надяваше да узнае кой стои зад всичко това.

Рапаханок, Вирджиния, САЩ

Рап и Хърли прегледаха досието. Неш, Шниман и Колман бяха провели основната част от разпита; Люис бе направил психологически анализ. Гоулд отказваше да говори, повтаряше едни и същи неща и настояваше да се види с Рап. Това бяха пълни глупости, двамата ветерани го надушваха от километри. Гоулд ги баламосваше с полуистини и откровени лъжи, опитвайки се да си осигури някаква позиция да преговаря. За Рап всичко това беше безполезно. Гоулд можеше да си помогне само ако каже истината.

За разлика от свалените на хартия аудиозаписи, които бяха безполезни, видеозаписът, направен от Гоулд при следенето на Рап преди опита за покушение, се оказа много интересен. На Рап и Хърли им бе достатъчно да го изгледат само два пъти, за да разберат какво е уплашило наемника. Човек с по-малък опит в полевите операции би го пропуснал. Рап и Хърли толкова бяха свикнали с нормалния ритъм на улицата, че веднага забелязаха двамата подозрителни мъже.

Слязоха в подземието и Рап натисна звънеца до металната врата. Вдигна лицето си към камерата и след като чу бръмченето на електронната ключалка, отвори вратата и двамата с Хърли влязоха. Помещението беше правоъгълно, с две големи стъкла за наблюдение към всяка от килиите. Гоулд бе в лявата, а дясната беше празна. На контролния пулт седеше едрият Джо Маслик.

— Как върви, Джо? — попита го Рап.

— Адска скука. А това пътуване до Цюрих… отрязахте ли ме?

— Не е мое решение, Джо. Съжалявам… Айрини командва.

— Заради рамото ли? — Маслик размърда ръката си. — Нищо ми няма… само драскотина.

Рап знаеше, че не е вярно. Маслик бе ранен във ветеринарната клиника в Кабул. Кенеди беше казала, че докторите се опасяват да няма увредени нерви, но щели да разберат със сигурност, след като премине поне още един месец физиотерапия. По-голямото им опасение беше свързано със смъртта на най-добрия му приятел, Мик Ривърс, в същата престрелка. Люис искаше да се увери, че Маслик го е преодолял, преди да го прати отново на мисия.

— Говори с Кенеди — каза Рап. Взе папката и посочи Гоулд през стъклото. — Какво прави тоя?

— Нищо. — Маслик се залюля на стола. — Постоянно повтаря, че иска да говори с теб. Щеше да ме изнерви, ако не знаех, че може би заради него отървахме кожите.

— Как така?

— Ами първо, можеше да ти пръсне черепа още в момента, когато слезе от колата пред онази клиника в Кабул. После… след като почна престрелката, правеше всичко, за да държи онези мръсници на разстояние. Ако не беше с мен на покрива… щяхме много да загазим.

— Говори ли с него? — поинтересува се Рап, като посочи легналия на кревата арестант.

— Не… не много.

— Добре. Как са камерите и записващите устройства?

— Включени.

— Изключи ги.

Маслик го погледна смутено:

— Съжалявам, но Айрини каза, че иска всичко да се записва.

— Стига бе!

— Беше категорична, Мич. Каза да не ги изключвам дори ако настояваш. При никакви обстоятелства. Освен това каза да си оставиш оръжията тук.

Рап се обърна към Хърли:

— Представяш ли си?

Старият шпионин сви рамене:

— Какво ти пука? Явно с докторчето искат да анализират поведението ти при разпита. Голяма работа. — Свали кобура си и го остави на масата. — Хайде. — Кимна на Рап да направи същото. — Да влизаме.

Маслик освободи ключалката и Рап и Хърли влязоха в килията. Масата и столовете бяха заковани за пода. Леглото — също, а до него имаше тоалетна чиния и малък умивалник. Подът бе покрит с осемсантиметрова гума за омекотяване на падания; стените и таванът — със сиви стиропорени акустични плочки, позволяващи на микрофоните да улавят и най-тихия шепот.

Рап остави папката на масата и посочи стола от другата страна. Гоулд бавно извади ръцете си изпод главата и седна на леглото. Погледна зад Рап.

— Кой е тоя?

Рап не си направи труда да погледне назад. Този надменен мръсник продължаваше да се държи, сякаш той владее положението.

Хърли сам отговори:

— Кой съм аз, не ти влиза в работата. За теб е по-важно защо съм тук.