Клайв Къслър: Пираня

Влязоха в тесен коридор и Лозада бе блъснат от ужасна воня – смес от цигарен дим, дизелови пари и отходен канал. Буквално се задави.

— Да, – каза Холанд. – Съжалявам за миризмата. Канализацията пак връща и се надявам, че няма да ни се наложи да използвате клозетите. Наредил съм на момчетата да се заемат с проблема. Знаете ли, преди две седмици насред Атлантика се наложи да използваме кофи. – И вместо да се засрами, той се разсмя при спомена.

Лозада потисна изкушението да си запуши носа и последва капитана вътре. Гао вървеше крачка зад него, като оглеждаше окаяния интериор. Напуканият линолеум скърцаше под гумените подметки на Лозада и началникът на пристанището внимаваше да не изцапа чистата си униформа в голите метални стени. Флуоресцентните лампи по тавана мигаха толкова силно, че можеха да предизвикат епилептичен припадък.

Влязоха в кабинета на капитана, където вонята беше още по-силна. Правоъгълното помещение имаше само един илюминатор с покрито със сол стъкло; от стената ги гледаха побиващи тръпки тъжни клоуни, нарисувани с неонови цветове върху черно кадифе.

Кабинетът имаше още две врати, които бяха отворени. Първата водеше към капитанската каюта, обзаведена само със закрепен за стената гардероб, огледало, в което някой бе забил юмрук, и разхвърляно метално легло с избелели чаршафи и оръфано одеяло.

Втората врата водеше към малка баня, която сякаш не беше чистена от построяването на кораба. Вонята от тоалетната беше непоносима.

Холанд заобиколи бюрото си и се пльосна на стола, който изскърца протестиращо. Лозада с изумление го видя как пъхна голите жици на лампата в контакта, дръпна ръка и изпсува, когато се посипаха искри. Лампата все пак примигва и светна.

— Кацайте – покани ги Холанд и посочи двата стола от другата страна. Лозада седна на самия край, за да избегне едно лъщящо петно от неизвестна субстанция. Гао имитира неудобната му поза.

Преди да започнат, в стаята нахълта чернокож гигант, държащ огромен мъртъв плъх за опашката. Появата му стресна Лозада и Гао.

— Намерих го, капитане! — победоносно изрева чернокожият.

— Тази гадина ли ни беше запушила?

Морякът кимна.

— Клозетите вече трябва да работят.

— Погрижи се да купиш повече капани, докато сме тук. Страшно ще са ни нужни.

Докато Холанд беше разсеян от плъха, Лозада скришом го снима с телефона си.

— Слушам, сър. – Морякът изчезна толкова бързо, колкото беше дошъл.

— Поне едно добро нещо за деня – промърмори Холанд, докато ровеше в чекмеджетата на бюрото си. Накрая извади две папки, едната с манифеста на товара и товарителницата, а другата с регистрационните документи и манифеста на екипажа.

Като за начало Лозада прелисти товарния манифест.

— Тук пише, че превозвате торове – каза той.

Холанд кимна, взе една клечка за зъби от бюрото си и я пъхна между зъбите си. – Точно така. Пет хиляди тона от Хюстън. Само хиляда са за Венецуела. Останалите продължават към Колумбия. Освен това возим и малко дървесина.

— Нов сте в Пуерто Ла Крус. Не съм ви виждал преди.

— Отивам там, закъдето ми плащат. Най-вече в северните Кариби, но нямам нищо против да посетя и вашата чудесна страна.

След като се увери, че товарният манифест е наред. Лозада прегледа списъка на екипажа. Нищо не биеше на очи. Моряците бяха филипинци и нигерийци. Либерийската регистрация също беше наред.

Той предаде папките на Гао, който ги прегледа и ги остави на бюрото.

— Как изглежда? – попита Холанд.

— Боя се, че докерите ни са много заети тази вечер – каза Лозада. – Не знам дали ще имат време да ви помогнат с товара до утре.

Холанд се ухили.

— Може пък да успея да променя нещата. – Той отвори едно чекмедже, извади плик и го подаде на Лозада. – Това би трябвало да покрие всякакво извънредно работно време.

Лозада надникна в плика и преброи петстотин американски долара. Макар че беше пратен на мисия, нямаше смисъл да се лишава от възможността и подкупът да отиде по дяволите.

— Всичко наред ли е? – попита Холанд.

Лозада погледна към Гао.

— Видяхте ли всичко, което ви трябваше?

Гао кимна отсечено.

Лозада прибра плика в джоба си и стана.

— Всичко изглежда наред, капитан Холанд. Мажете да започнете още сега с разтоварването.

— Адски любезно от ваша страна, господин Лозада. Позволете да ви изпратя.

Върнаха се обратно при мостчето.

— Беше ми приятно да работя с вас – каза Холанд и повдигна леко шапката си. – А сега моля да ме извините, но от часове чакам да използвам заведението, ако разбирате какао искам да кажа. Adios.