Преди да започнат, в стаята нахълта чернокож гигант, държащ огромен мъртъв плъх за опашката. Появата му стресна Лозада и Гао.
— Намерих го, капитане! — победоносно изрева чернокожият.
— Тази гадина ли ни беше запушила?
Морякът кимна.
— Клозетите вече трябва да работят.
— Погрижи се да купиш повече капани, докато сме тук. Страшно ще са ни нужни.
Докато Холанд беше разсеян от плъха, Лозада скришом го снима с телефона си.
— Слушам, сър. – Морякът изчезна толкова бързо, колкото беше дошъл.
— Поне едно добро нещо за деня – промърмори Холанд, докато ровеше в чекмеджетата на бюрото си. Накрая извади две папки, едната с манифеста на товара и товарителницата, а другата с регистрационните документи и манифеста на екипажа.
Като за начало Лозада прелисти товарния манифест.
— Тук пише, че превозвате торове – каза той.
Холанд кимна, взе една клечка за зъби от бюрото си и я пъхна между зъбите си. – Точно така. Пет хиляди тона от Хюстън. Само хиляда са за Венецуела. Останалите продължават към Колумбия. Освен това возим и малко дървесина.
— Нов сте в Пуерто Ла Крус. Не съм ви виждал преди.
— Отивам там, закъдето ми плащат. Най-вече в северните Кариби, но нямам нищо против да посетя и вашата чудесна страна.
След като се увери, че товарният манифест е наред. Лозада прегледа списъка на екипажа. Нищо не биеше на очи. Моряците бяха филипинци и нигерийци. Либерийската регистрация също беше наред.
Той предаде папките на Гао, който ги прегледа и ги остави на бюрото.
— Как изглежда? – попита Холанд.
— Боя се, че докерите ни са много заети тази вечер – каза Лозада. – Не знам дали ще имат време да ви помогнат с товара до утре.
Холанд се ухили.
— Може пък да успея да променя нещата. – Той отвори едно чекмедже, извади плик и го подаде на Лозада. – Това би трябвало да покрие всякакво извънредно работно време.
Лозада надникна в плика и преброи петстотин американски долара. Макар че беше пратен на мисия, нямаше смисъл да се лишава от възможността и подкупът да отиде по дяволите.
— Всичко наред ли е? – попита Холанд.
Лозада погледна към Гао.
— Видяхте ли всичко, което ви трябваше?
Гао кимна отсечено.
Лозада прибра плика в джоба си и стана.
— Всичко изглежда наред, капитан Холанд. Мажете да започнете още сега с разтоварването.
— Адски любезно от ваша страна, господин Лозада. Позволете да ви изпратя.
Върнаха се обратно при мостчето.
— Беше ми приятно да работя с вас – каза Холанд и повдигна леко шапката си. – А сега моля да ме извините, но от часове чакам да използвам заведението, ако разбирате какао искам да кажа. Adios.
Лозада нямаше търпение да се махне от вонящата гадост. Усмихна се вяло и кимна за сбогуване. Когато се върнаха на катера и мажеше отново да диша спокойно, той се обърна към Гао и сви рамене, докато се отдалечаваха от кораба.
— Поне вече знаем, че това не е корабът, който търсим
— Грешите – възрази Гао. – Точно той е.
Лозана го изгледа изумено, после погледна към отвратителния капитан, който вървеше обратно към каютата си.
— Майтапите се! Това нещо не става и за боклукчийско корито.
— Всичко е хитроумна маскировка. Бил съм на този кораб и преди.
— Вижте, всички сме чували слуховете. Нормално изглеждащ товарен кораб, въоръжен до зъби, шпионира различни страни по целия свят. Някои казват, че е британски, други твърдят, че е американски или руски. Никой не знае името му. Никой не посочва точно как изглежда. Имаме само неясни разкази от втора ръка за кораб, влизащ в морски сражения с китайски разрушители, ирански подводници и бирмански канонерки. Говори се, че имал ракети, торпеда и лазери, броня с дебелина цял метър и че можел да издържи на всичко, освен на ядрен взрив. Нима това продънено корито ви прилича на военен кораб?
Лицето на Гао беше сериозно до смърт.
— Не видях никакви торпеда или лазери, но служех на разрушителя „Чендо“ и бях един от морските пехотинци, изпратени да заловят кораба. Бяхме отблъснати от добре обучен противник, въоръжен с най-модерно оръжие.
Лозада се разсмя.
— Мога да се върна с двама полицаи и да овладея този кораб без никакъв проблем.
— Не ви съветвам. Вашият адмирал разполага с информация, която вие нямате. Препоръчвам ви да се обадите и да докладвате заключението ми.
Лозада присви очи към Гао.
Читать дальше