Клайв Къслър - Пираня

Лозада нямаше търпение да се махне от вонящата гадост. Усмихна се вяло и кимна за сбогуване. Когато се върнаха на катера и мажеше отново да диша спокойно, той се обърна към Гао и сви рамене, докато се отдалечаваха от кораба.

— Поне вече знаем, че това не е корабът, който търсим

— Грешите – възрази Гао. – Точно той е.

Лозана го изгледа изумено, после погледна към отвратителния капитан, който вървеше обратно към каютата си.

— Майтапите се! Това нещо не става и за боклукчийско корито.

— Всичко е хитроумна маскировка. Бил съм на този кораб и преди.

— Вижте, всички сме чували слуховете. Нормално изглеждащ товарен кораб, въоръжен до зъби, шпионира различни страни по целия свят. Някои казват, че е британски, други твърдят, че е американски или руски. Никой не знае името му. Никой не посочва точно как изглежда. Имаме само неясни разкази от втора ръка за кораб, влизащ в морски сражения с китайски разрушители, ирански подводници и бирмански канонерки. Говори се, че имал ракети, торпеда и лазери, броня с дебелина цял метър и че можел да издържи на всичко, освен на ядрен взрив. Нима това продънено корито ви прилича на военен кораб?

Лицето на Гао беше сериозно до смърт.

— Не видях никакви торпеда или лазери, но служех на разрушителя „Чендо“ и бях един от морските пехотинци, изпратени да заловят кораба. Бяхме отблъснати от добре обучен противник, въоръжен с най-модерно оръжие.

Лозада се разсмя.

— Мога да се върна с двама полицаи и да овладея този кораб без никакъв проблем.

— Не ви съветвам. Вашият адмирал разполага с информация, която вие нямате. Препоръчвам ви да се обадите и да докладвате заключението ми.

Лозада присви очи към Гао.

— Дайте ми една причина да ви повярвам.

— Името на кораба. „Долос“. Знаете ли какао означава?

— Разбира се. Долос е бетонен блок. Трупаме ги, за да правим вълноломи.

— Има и друго значение. Направих справка с телефона си на идване. Долос е гръцкият бог на измамата. Целта е била да си помислите, че корабът е безобиден.

Лозада направи справка със собствения си смартфон и получи същия резултат. Намръщи се. Доказателството беше съмнително, но можеше де си навлече сериозни неприятности, ако не докладва на адмирал Руис и после се окаже, че е сгрешил.

— Добре – каза той и набра предоставения му номер. Попита за адмирал Руис и беше свързан незабавно. Чуваше се някакво съскане, преди адмиралът да вдигне.

— Адмирал Даяна Руис – каза женски глас на испански. – Кой се обажда?

— Адмирале, говори командир Мануел Лозада – нервно се представи той. – Сеньор Гао потвърждава, че това е шпионският кораб.

— Вие какво мислите?

— Мисля, че е просто товарен кораб на две плавания от потъването си.

— Снимахте ли го, както наредих?

— Да, адмирале.

— Пратете да видя.

Лозада й изпрати снимката.

— Това е той – каза тя след кратка пауза. – Холанд е същият човек като онзи от моята снимка. Имаме сведения, които го идентифицират като капитан на шпионския съд.

Лозада усети прилив на адреналин. Адмирал Руис беше най-могъщата жена във венецуелските военноморски сили и първа след министъра на отбраната. Можеше да получи награда, ако залови чуждестранен шпионин.

— Ще ги арестувам незабавно.

Гласът по телефона го прониза като шило за лед.

— Няма да правите нищо, командир. Намирам се на борда на фрегатата „Марискал Сукре“. В момента сме на три и половина часа път от Пуерто Ла Крус. Ако слуховете са верни, ще ми е нужна цялата налична огнева мощ. Възнамерявам лично да пленя кораба.

Лозада преглътна с мъка от смразяващия й тон.

— Трябва да ви предупредя, адмирале, че „Долос“ превозва четири хиляди тона тор. Амониевият нитрат е силно избухлив. Ако стрелбата предизвика пожар, може да експлодира и да унищожи цялото пристанище.

— След колко време трябва да отплават по график?

— След четири часа.

— В такъв случаи ще ги чакаме извън пристанището. Оставете ги да натоварят и да отплават. Ще ги прехванем в открито море.

— А ако наистина имат всички онези митични оръжия на борда?

— Няма значение. „Марискал Сукре“ е повече от способен да ги прати на дъното.

След като се увери, че Лозада няма да се върне за още по-голям подкуп, мъжът, представил се за капитан Би Холанд, се върна в кабинета си и остави шапката и перуката си на бюрото, разкривайки руса, късо подстригана коса.

— Добре, Макс – каза той на нищото, докато сваляше латексовите подплънки от лицето си. – Мисля, че е чисто. Можеш да изключиш ароматизаторите.