Клайв Къслър - Пираня

Линк вече обличаше черния си неопренов костюм. Аквалангите им бяха наредени до него. Хуан прибра пистолета си в херметичната торба на Линк и се напъха в неопрена си. Водата в тропическото пристанище не изискваше да използват костюмите, но черният цвят щеше да ги направи невидими за всеки случаен наблюдател от кея.

Двамата провериха дихателите си. Обикновените акваланги изхвърляха издишалите газове и мехурите се издигаха на повърхността, оставяйки лесна за проследяване диря. Дихателите „Дрегер“ имаха филтри за въглероден диоксид в затворена система, която елиминираше мехурите. Макар че моделът беше опасен на дълбочина над десет метра, ограничението в случая не беше проблем, тъй като Хуан и Линк щяха да използват аквалангите само за да напуснат незабелязано „Орегон“.

Хуан знаеше, че началникът на пристанището е наредил на хората си да следят кораба и всеки, който напусне района на доковете. Двамата с Линк трябваше да стигнат до мястото на срещата без опашка, така че единствената им възможност бе да го направят под вода.

Линк кимна, че е готов. Екипиран, Хуан се спусна по стълбата в басейна. Сложи си плавниците, захапа мундщука и спусна маската си. Доплува до средата на басейна, следван от Линк. Хуан вдигна палци и дежурният техник намали осветлението, така че никой на доковете да не забележи нещо необичайно под кораба.

Хуан усети лекото придърпваме, когато портите под него се открехнаха с приглушено тракане. След няколко секунди шумът спря. Техникът помаха с фенерче, за да им съобщи, че отворът е достатъчно широк, за да могат да излязат.

Двамата изпуснаха въздуха от компенсаторите и се спуснаха, докато не се озоваха под кила. Хуан включи фенерчето на китката си колкото да види металния корпус на кораба в мътната вода на пристанището. Двамата с Линк доплуваха до кърмата, където той изключи фенерчето и продължи, като се ориентираше по компаса на другата си китка.

Петнайсет минути по-късно докосна ръката на Линк и вдигна палци. Бавно започна да се издига, докато маската му не излезе на повърхността без нито една вълничка. Мислено се потупа по гърба. Намираха се само на двайсетина метра от стария гараж, нает от Корпорацията за един месец.

Огледа се, за да се увери, че са сами. Наблизо нямаше съдове, пътят покрай брега пустееше. Бяха избрали тази част от пристанището, защото тук имаше най-слаба активност.

Хуан и Линк свалиха плавниците си и изпълзяха на брега. Сигурни, че не приближават коли, те пресякоха тичешком пътя и влязоха в занемарения гараж.

Вместо в мръсен склад за ръждясала екипировка и риболовни принадлежности, сякаш бяха влезли в гримьорна на някое киностудио. В единия край на гаража имаше добре осветено огледало, плот с гримове и протези от латекс и режисьорски стол. До огледалото стоеше метална закачалка, на която висяха две работни униформи на венецуелските военноморски сили на боцман и на капитан, и двете в камуфлажно сиво.

Другата страна на гаража се заемаше от масивно „Хъмви“ с венецуелски отличителни знаци. На него се беше облегнал слаб мъж с гъста брада. Той хвърли на двамата по една кърпа.

— Пристигате една минута по-рано – с широка усмивка рече Кевин Никсън. – Иска ми се и актрисите ми да бяха толкова точни. Често се радвам, ако изобщо се появят. Трезви.

Навремето Кевин беше известен холивудски гримьор, но след смъртта на сестра му при атаките от 11 септември бе решил да посвети уменията си на войната срещу тероризма. Беше кандидатствал в ЦРУ, но получи много по-интересна и предизвикателна оферта, когато го насочиха към Хуан и Корпорацията. Освен че маскираха при нужда лицата на екипа за различните операции, Кевин и хората му разполагаха с униформи и облекла на всяка държава и изработваха всякакви необичайни измишльотини, които им трябваха, като понякога използваха инженерните умения на Макс за най-сложните неща. Кевин беше създател на предишната маскировка на Хуан, на плъха и на бойния крак, който носеше в момента.

Обикновено Хуан се срещаше с него на борда на „Орегон“ в Магическата работилница, както наричаха ателието, където Кевин изработваше изумителните си проекти. Но тъй като Хуан трябваше да напусне кораба с плуване, гримът щеше да отиде на вятъра, докато стигне до брега. Затова разположиха предварително Кевин в изоставения гараж с акумулатори, достатъчни да кара без електричество от мрежата. Линк беше долетял предишната седмица, бе отмъкнал хъмвито от една военноморска база край Каракас и го бе скрил в гаража, за да го използват тази вечер.