Клайв Къслър - Пираня

Хуан нареди на войника на испански да не съобщава за пристигането им и Линк потегли.

— Значи си имаме домакин – каза Хуан. – Надявахме се да има съвсем малко хора по това време.

— Знаеш принципа – отвърна Линк. – Никой план не оцелява след първия контакт с врага.

— Така е, но се надявах да изкара по-дълго. Може да се наложи да действаме по-бързо от очакваното. Следвай ме и остави всички приказки на мен.

В отговор Линк само се засмя. Хуан владееше свободно испански, арабски и руски, докато Линк говореше и разбираше единствено английски. Благодарение на параболичния микрофон по време на наблюдението си Линк бе записал достатъчно от речта на Ортега, за да може Хуан да овладее интонацията, тона и акцента на венецуелеца. Макар да се ограничаваше само до саудитски акцент, когато говореше на арабски, Хуан можеше да променя испанския си с лекота и да имитира буквално всяко наречие, използвано в Латинска Америка.

На ползата от грима и уподобяването на говора разчиташе най-вече за сплашването на моряците и подофицерите. Но ако въпросният лейтенант познаваше добре Ортега, беше само въпрос на време да забележи маскировката.

Линк спря пред вратата на склада до второ хъмви. Двамата слязоха и Линк метна автомата на рамото си по възможно най-непредизвикателния начин. В Южна Америка често можеха да се видят войници с автомати и адютантът на капитан Ортега не бе по-различен от останалите.

Хуан отвори вратата по начина, по който я отваряше Ортега от видеозаписа на Линк, и влезе в офиса, изненадвайки четирима мъже. Трима седяха зад бюра, а четвъртият следеше редица монитори. Радиото предаваше някакъв футболен мач.

Всички глави се обърнаха едновременно към новодошлите и радиото беше изключено. Четиримата скочиха от местата си и застанаха мирно.

Хуан само ги изгледа и спря поглед върху моряка с лейтенантските пагони.

— Tenieante Dominguez! – изрева той. – Cuál es el significado de está? – Какво означава това?

Нахоканият офицер бе хванат неподготвен и очите му се опулиха уплашено. С нищо не показа, че гласът на Хуан се отличава от този на Ортега.

— Капитан Ортега, мислех, че сте в Пуерто Кабело.

— Точно така трябваше да мислите. Виждам, че се налага да минавам по-често на проверки. Въпреки погрешното ви впечатление, не е ваш патриотичен дълг да слушате мача на националния ни отбор с Аржентина. А сега отговаряйте бързо. Колко са дежурните тази нощ?

Домингес буквално изплю думите.

— Аз и десетима моряци. Четирима тук, двама на портала, трима на пост и двама пазят товара.

— Само двама ли са в склада?

Домингес се поколеба за момент.

—Нямам хора в склада. Мога да поставя неколцина и там, ако така заповядате, но тъй като е празен, не сметнах за нужно.

— Ясно – рече Хуан. Но изобщо не му беше ясно. Щом товарът не е в склада, къде беше? – Имаме сведения, че е възможно шпиони да направят опит да съберат информация за обекта. Искам двама от тези хора да подсилят стражата.

Този път Домингес не се поколеба.

— Чухте капитана! – извика той на двама от подчинените си. – По-живо!

Моряците грабнаха оръжията си, нахлупиха фуражките и побързаха да се изметат. Остана само онзи при мониторите.

— Продължавай с работата си, моряко – каза му Хуан и онзи си седна на мястото. Погледът на Хуан се върна на лейтенанта. – Покажете ми товара.

— Сър, адмирал Руис заповяда никой да не преглежда товара, след като е натоварен.

— Ще ми покажете товара или ще докладвам за неподчинение на висшестоящ офицер.

Домингес отново се поколеба.

— Заповедта на адмирала беше изрична.

— Заповедта му е без значение. Именно това е целта на внезапната проверка.

Хуан беше отличен тълкувател на човешки лица и моментално разбра, че е казал нещо погрешно.

Ръката на Домингес едва трепна, но Хуан усети, че лейтенантът ще се опита да се направи на герой. Измъкна пистолета си и го насочи между очите му, преди лейтенантът да успее да докосне оръжието си. Линк беше още по-бърз и свали автомата си с едно плавно движение.

Домингес замръзна, после бавно вдигна ръце над главата си, без да се налага да му казват. Линк го обезоръжи и претърси, след което даде знак, че няма друго оръжие. Морякът, който бе наблюдавал всичко като втрещен, застана до стената заедно с лейтенанта си.

— Нито звук – нареди Хуан. – И за двамата се отнася.

Венецуелците кимнаха бавно.

— Откъде разбра? – попита Хуан.

— Заради адмирала – отвърна Домингес. – Жена е. Използвахте „му“, когато говорехте за заповедите й.