Клайв Къслър - Пираня

Хуан поклати глава. Нека някой да му говори за проценти. Нямаше представа колко жени адмирали има във военноморските сили на Венецуела, но сигурно се брояха на пръстите на едната ръка. Като никога шансовете се оказаха не на негова страна.

— Какво каза той? – попита Линк.

— Адмиралът, отговарящ за операцията, е жена. Да не забравя да я проуча, когато се върнем. Дръж под око лейтенанта, докато не събера онова, за което сме дошли.

Тъй като Линк не знаеше испански, Хуан трябваше да претърси папките и компютрите за нещо свързано с контрабандата. Удари джакпота, когато откри криптиран компютър. Не си изгуби времето в опити да влезе. Това не беше по неговата специалност, а и нямаха време. Щеше да остави компютърните специалисти на Корпорацията Мърф и Ерик да си направят магията, след като занесеше компютъра на „Орегон“.

Зазвъня телефон, но не беше някой от настолните. Трели на смартфон. Хуан забеляза устройството под някакви книжа на бюрото на Домингес.

Преди някой да успее да го спре, Домингес се хвърли към него, сграбчи го и го запрати в бетонната стена.

Линк го награби и опря дулото на автомата си в гърдите му.

— Не го прави отново, por favor.

Хуан събра парчетата, като се погрижи да вземе картата памет. Информацията на нея явно беше достатъчно важиа, за да накара младия лейтенант да рискува живота си, за да я защити.

Хуан прибра лаптопа и парчетата от телефона в куфарчето на Домингес.

Да видим дали няма да намерим хубави картинки – каза той на Линк.

— Ами той?

— Хмм. Мен ако питаш, няма да ни сътрудничи особено. – Хуан се обърна към Домингес. – Dónde está el bańо?

Лейтенантът с неохота посочи вратата в другия край на помещението. Закопчаха двамата си пленници със свински опашки и им запушиха устата с отпрани парчета от униформа. Когато двамата бяха завъртани за тоалетната с още свински опашки. Линк завъртя ключа от вътрешната страна и затвори вратата.

Разбира се, по-лесно и по-безопасно беше да ги убият, но Корпорацията не вършеше нещата по този начин. Макар че технически бяха наемници, хладнокръвието убийство не влизаше в моралния им кодекс. Хуан беше създал Корпорацията, за да спира терористи и убийци, а не да става един от тях.

— Две минути и се връщаме – каза Хуан. – На никого няма да му се приходи до клозета за толкова време.

Линк побутна единствената друга врата в стаята. След бърз оглед той каза:

— Чисто. Ама съвсем чисто.

Хуан го последва в склада.

— Не се майтапеше – отбеляза той.

Огромният склад пустееше. Макар че бетонният под беше набразден, сякаш по него са минавали верижни машини, нямаше никакви контейнери или превозни средства. Но Домингес беше споменал товар. Значи имаше нещо повече от онова, което се виждаше с просто око.

И тогава Хуан го съзря. В дъното на склада, откъм дока, имаше голяма врата като онази отпред. Той погледна нагоре и видя, че на част от тавана над вратата има кран като онзи над басейна на „Орегон“. Разликата бе, че вместо подводница той държеше хоризонтален метален лист, който можеше да се изкара извън вратата и бе достатъчно голям, за да скрие от очите на шпионски сателит всичко, движещо се през петнайсетте метра от склада до чакащ кораб.

Но единственият кораб, който в момента се намираше на дока, бе танкер на име „Таманако“.

— Мисля, че знам какво става тук – рече Хуан. – Да хвърлим един поглед.

Двамата с Линк се върнаха обратно и минаха през малката врата до вратата на гаража.

Едва от това разстояние Хуан забеляза модификациите по „Таманако“ само защото бе правил подобни промени и на „Орегон“. Тъмен шев бележеше очертанията на огромна врата в корпуса на кораба. Бяха натоварили оръжията в танкера, който явно бе модифициран да превозва не само гориво. Никой не би си помислил да спре танкер и да го претърсва за контрабандни оръжия.

Въпреки това нямаха доказателства. Един поглед вътре и щяха да разполагат с всичко, което им е необходимо.

Хуан зърна един моряк, застанал на пост до подвижното мостче.

— Ще продължим с внезапната проверка – прошепна той на Линк.

— Звучи ми добре.

Минаха покрай моряка; Хуан отвърна на поздрава, но не каза нищо. Щом се озоваха на палубата, намериха най-близките стълби и се спуснаха по тях, докато не видяха друг въоръжен моряк до херметична врата.

— Идваме да инспектираме товара, моряко – каза Хуан. – Отвори вратата.

Морякът вероятно имаше същите заповеди да не пуска никого, но нямаше намерение да показва неподчинение на капитан.