Клайв Къслър - Пираня

Както обикновено, Макс бе използвал инженерния си опит да измисли начин да спре танкер, без да го отвлича или изважда от строя.

Механичните ръце на „Дискавъри“ държаха апарат с размерите и формата на ковчег с херметични плексигласови мембрани в краищата и изпуснат балон отгоре. Устройството, което наричаха барабана, беше свързано с жица за контролна система в миниподводницата. Прикрепено към корпуса, устройството, което имаше мощен въртящ се чук, можеше да барабани в такт с въртенето на витлата.

Никой капитан не обича да засяда насред океана с умрял двигател, така че механичните системи на кораба се настройваха и поддържаха на максимална работна ефективност. Ако машинистът чуеше от машинното отделение чукане, чийто произход не може да се установи, той щеше да препоръча да спрат кораба, докато не открият проблема. Разбира се, в този случай нямаше да има никакъв проблем и уредите на борда щяха да им го кажат. Според изчисленията на Макс разполагаха с трийсет минути, преди машинистът да реши, че на двигателя му няма нищо, и да го включи отново.

— Дръжте се, момчета – каза Линда. – Потапяме се.

Тя завъртя майсторски лостовете и премести „Дискавъри“ така, че „Сорокайма“ да мине точно над тях. Натискът на изместваната от огромния танкер вода се засилваше, докато накрая грохотът стана толкова силен, сякаш малката подводница бе варел, пуснат от Ниагарския водопад.

С помощта на бордовия LIDAR, уред за дистанционно получаване на информация чрез активни оптични системи, който даваше триизмерно изображение на обекти чрез осветяване с лазер и анализ на отразената светлина, Линда можеше да види как огромният корпус на танкера се рее над тях като цепелин, носещ се през облаците.

Тя включи екранното управление и балонът на барабана се наду, за да увеличи плаваемостта на апарата. Тя разтегна механичните ръце и отдалечи „Дискавъри“, развивайки жицата за управление. Спря на стотина метра от корпуса на танкера.

Положението беше перфектно. Барабанът се рееше на шест метра под кила на танкера.

Гигантското витло на танкера приближаваше. Линда трябваше да уцели точния момент. Прекалено рано и барабанът щеше да се окаже твърде напред от машинното отделение, за да си помислят, че има проблем с турбината. Прекалено късно и барабанът щеше да бъде смачкан от витлото или да се озове зад танкера. Ако това се случеше, нямаше начин подводницата да го настигне и да опита отново.

Когато последните трийсет метра от танкера минаваха отгоре, Линда натисна едно копче и включи мощния магнит на барабана. Устройството се обърна, щом намагнетизираната страна се притегни към стоманения корпус на „Сорокайма“. Силният звън показа, че барабанът се е прикрепил към танкера само на метър от мястото, в което се целеше Линда.

Жицата продължаваше да ги свързва. Тя натисна друго копче и чукът в барабана започна да удря. Линда побутна лостовете за управление напред и включи на максимална скорост, за да бъдат колкото се може по-близо, когато танкерът спре.

— Стискайте палци – каза тя.

Последва мъчително очакване на признаци, че танкерът забавя ход. Жицата вече се беше развила на хиляда метра. Оставаха им още три хиляди. След това щеше да се наложи да прекъсне връзката.

След още хиляда метра развиването най-сетне започна да се забавя.

— Добрият стар Макс – промърмори тя.

— Знаех си, че няма да ни разочарова – отзова се Майк и отново провери пистолета си, който бе взел за всеки случай, макар че мисията им бе да избягват всякакъв контакт с екипажа.

— Май ни очаква катерене по отвесна стена – каза Мак Ди и взе приготвената алпинистка екипировка.

Когато „Дискавъри“ настигна спрелия вече танкер, според часовника разполагаха с двайсет и пет минути от трийсетминутния лимит на Макс. Линда издигна подводницата на повърхността до носа, колкото се може по-далеч от машинното отделение и мостика, където в момента активността беше най-висока.

Мак Ди отвори люка и погледна навън. Когато се върна, физиономията му бе мрачна.

— Имаме проблем – съобщи той.

Линда се наведе напред и надникна през предното стъкло на миниподводницата. Веднага видя какво имаше предвид Мак Ди.

Очакваха, че заради облаците „Сорокайма” ще тъне в мрак, освен сигналните светлини и че на палубата ще има много тъмни участъци, които да им позволят да се придвижват незабелязано. Това бе невъзможно. Танкерът светеше като коледна елха от носа до кърмата.