Клайв Къслър - Пираня

Куршумите рикошираха от бронираните машини около Хуан и Линк, когато моряци надзъртаха иззад вратата и стреляха с автоматите си. Стрелбата им беше неточна. Сякаш онези отвън просто се опитваха да ги задържат приковани.

Хуан предполагаше, че планът им е точно такъв. Венецуелците държаха по-високата позиция, защото вратите от двете страни, едната откъм кърмата и другата откъм носа, бяха в най-горната част на дълбокия три етажа трюм, и до бронираните машини, наредени в осем редици по четири, се слизаше по стълби. Намираха се в патова ситуация. Хуан и Линк не можеха да се измъкнат, а венецуелците не бяха в състояние да ги атакуват по откритите стълби.

— Колко патрона ти останаха? – обърна се Хуан към Линк.

— Два пълнителя, но с това темпо след няколко минути ще свършат.

— На мен пък ми остана само този в автомата на приятеля, който ни пусна тук. – Сабленият удар, който Линк беше нанесъл ма войника, щеше да го държи, замаян дни наред. Въпреки това противникът беше достатъчно многоброен, за да ги победи и само с тактика на изтощаване. Нямаше начин да стигнат чак до хъмвито. Трябваше да намерят друг изход от положението.

Дори да се насочеха към една от вратите и да се помъчеха да си пробият път през обсадата, единственият начин да напуснат кораба бе да скочат в морето. А там щяха да са открити мишени за всеки от дока.

Въпреки това имаха една възможност, при това точно в този трюм.

— Помниш ли колко изровен беше подът на склада? – попита Хуан.

Линк кимна.

— Естествено. Веригите на тези машини разбиват бетона при завоите. Танковете тежат по шейсет и пет тона.

— Което означава, че са заредени с поне малко гориво. Според теб трудно ли се кара това нещо? – Хуан посочи с палец близкия танк. Този „Ейбрамс“ беше точно до стената на кораба откъм дока.

Линк беше свикнал с импровизациите на Хуан, така че дори не му мигна окото.

— Първо трябва да свалим вратата – каза той.

— Значи си карал танк?

— Навремето седях на мястото до водача. Един приятел от тюлените беше водач на танк на морската пехота. Изглежда доста просто. Дръжки като на мотоциклет за управление и скорост, и педал за спирачка. Горе-долу като обикновен „Харли“.

Линк държеше специално оборудван „Харли Дейвидсън“ в трюма на „Орегон“ и често излизаше с него, когато оставаха в някое пристанище.

— Иначе казано, не си.

Линк се усмихна.

— Уча се бързо.

— Нагласата ти ми допада. Има обаче един проблем. – Хуан посочи аварийното осветление, което се захранваше с акумулатори. – Обзалагам се, че са прекъснали тока, за да не можем да спуснем вратата.

— Това наистина е проблем. Дори танк не може да пробие корпуса на кораб.

— А видя ли контейнерите, докато бягахме насам?

На Линк му просветна и той присви очи към другата страна на трюма. До стената имаше два метални контейнера, белязани с жълти предупредителни надписи „Експлозиви“.

В тях държаха мунициите за бронираните машини. Обслужването определено беше пълно. Няма смисъл да купуваш танкове без боеприпаси.

— Прикривай ме – каза Хуан. – Сега се връщам.

Беше напълно уверен в способността на Линк да го прикрива. Линк беше изключителен снайперист и дори в полумрак можеше да повали всеки моряк, който се опита да нахълта в трюма – стига да имаше патрон в цевта.

Хуан спринтира с приведена глава между танковете. Усещаше как куршумите профучават над него, но бяха малко и изстреляни набързо благодарение на експертния прикриващ огън на Линк.

Клекна зад последния танк и видя, че краят на контейнера е открит за позицията на моряците откъм кърмата.

Освен това беше заключен.

На дръжката имаше верига с обемист катинар. Явно или севернокорейците, или венецуелците нямаха доверие на крадливите ръце на докерите си.

Хуан повдигна крачола си и отвори скритото отделение в бойния крак. Засега щеше да остави пистолета там. Имаше нужда от пластичния експлозив и детонатора.

Малкото количество С-4 щеше лесно да се справи с катинара.

Извади експлозива от пакета и приготви детонатора.

— Дай ми десет секунди откъм кърмата! – извит той на Линк.

— Разбрано!

— Сега!

Линк съсредоточи огъня си към вратата, като принуди стрелците да се скрият.

Хуан се втурна към контейнера и лепна експлозива за катинара. Заби детонатора и дръпна халката. Имаше десет секунди да намери прикритие.

— Огън в дупката! – извика той.

Взривът отекна през трюма. Катинарът се разлетя на парчета.