Клайв Къслър - Пираня

— На Макс никак няма да му хареса – промърмори той.

— А на мен?

— Ще се влюбиш – увери го Хуан. – План В да се е провалял някога?

„Долос“ бе стигнал изхода на пристанището, когато Мануел Лозада и хората му обградиха бавния кораб с четирите си катера. „Долос“ не беше отговорил на нарежданията по радиото да се върне на пристанището, затова Лозада бе взел Гао и още петнайсет души да щурмуват кораба, ако се наложи. Още не вярваше, че ръждивото корито е въоръжено с нещо по-опасно от кухненски нож, но смяташе да следва инструкциите на адмирала, колкото и нелепи да изглеждаха.

Изправи се и вдигна рупора.

— Капитан Холанд – извика той на английски. – Незабавно се върнете на дока си в пристанището. Разрешението ви за отплаване е временно прекратено от съображения за сигурност.

Зачака, но отговор не последва. На слабо осветения мостик не се виждаше жива душа. Лозада не беше особено изненадан, като се имаше предвид колко мръсни бяха стъклата. „Долос“ продължаваше да се мъкне бавно напред. Лозада повтори повикването, но със същия резултат.

— Ще се наложи да се качите на кораба – каза Гао.

— Така изглежда, – Адмирал Руис му бе казала да разчита на опита на Гао с кораба и Лозада нямаше намерение да спори. Неговият опит бе в управлението на кораби, не в щурмуването им. — Какво предлагате?

— Предлагам да атакувате с четирите катера едновременно. Два откъм носа и два откъм кърмата. Превъзхождащата сила с най-добрият гарант за победа.

Лозада се съгласи и съобщи плана на другите катери. Всеки от тях бе екипиран със стълба и всичките му хора бяха въоръжени с автомати. Не бяха от специалните части на полицията, но боравеха с оръжието достатъчно добре, за да се справят с размъкнат екипаж.

— Ще ви помоля за пистолет – каза Гао.

— За какво ви е? – попита обърканият Лозада.

— Трябва да се кача на борда и да водя хората ви. Познавам скрити места, които не сте виждали. Можем да попаднем в засада, ако не намерим целия екипаж.

— Защо сте готов да рискувате живота си за нас?

— Не за вас. Трябва да отмъстя за другарите от собствения ми кораб. Тези шпиони ще бъдат разкрити.

Лозада обмисли искането. Ако „Долос“ беше само това, което изглеждаше, пускането на Гао на борда нямаше да е проблем. А ако бе шпионски кораб, както смятаха Руис и Гао, щеше да е по-добре китаецът да е на борда, за да води хората му. И в двата случая Лозада можеше да се оправдае пред адмирала.

Той кимна на един от хората си да предаде оръжието си на Гао.

— Използвайте го само в краен случай. Ако раните или убиете член на екипажа и се окаже, че е невинен, ще прекарате доста време в някой от затворите ни.

Гао взе пистолета, провери дали е зареден и го напъха в колана си.

— Разбирам. Скоро ще видим.

Приготвиха стълбата. Лозада даде знак на всички катери да започнат щурма.

Катерът на началника на пристанището приближи левия борд откъм кърмата. Един от хората му закачи куките на стълбата за шпигата на палубата.

Преди Лозада да даде заповед, Гао скочи на стълбата и започна да се катери. Веднага щом се изкачи достатъчно, беше последван от втори човек. Лозада щеше да е последен, за да е сигурен, че палубата е чиста.

Погледна напред и видя, че катерът, атакуваш носа, се бави със закачането на стълбата си. Гао вече беше стигнал почти до релинга. Той щеше да стъпи пръв на палубата.

Канеше се да му извика да изчака, когато силна струя вода се стовари върху катера и събори Лозада и хората му. Мъжът на стълбата отлетя назад и падна тежко върху палубата. Гао се намираше по-високо от насочения към тях маркуч.

Катерът на носа беше атакуван в съшия момент и рязко зави. Нямаше нужда Лозада да нарежда на своя кормчия да направи същото. Катерът се отдалечи от кораба, оставяйки Гао на стълбата.

Товарните кораби често използваха пожарогасителни маркучи, за да държат настрана пирати, но винаги се намираха пролуки между струите. Лозада нареди на хората си да опитат отново, като следеше къде се намират другите маркучи.

Гао прескочи релинга и извади пистолета си. Даде знак, че ще се опита да спре водните струи.

Той клекна при един клапан и завъртя крана. Струята отслабна. След още няколко секунди щеше да спре напълно и Лозада можеше да приближи спокойно.

Вратата на мостика рязко се отвори и на палубата се появи арабин с автомат. Гао видя какво предстои и се хвърли към него, но преди да го достигне, автоматът затрещя и откосът мина през гърдите на китаеца. По палубата пръсна кръв; инерцията запрати тялото на Гао в стрелеца и двамата изчезнаха обратно на мостика.