Клайв Къслър - Пираня

Тя каза на Мак Ди и Майк, че съвременните танкери използват отработените газове от вентилационната тръба на котелното да замести въздуха, останал в резервоарите. Лишеният от кислород газ беше инертен и елиминираше шанса случайна искра да подпали изпаренията в резервоара.

Бърз преглед на чертежите на „Сорокайма“ потвърди, че танкерът е оборудван с подобна система. Ако успееха да стигнат до контролните уреди в помпената станция, можеха да вкарат бактерията в шестте резервоара едновременно.

Палубата продължаваше да пустее, така че Мак Ди кимна на Майк и двамата се прехвърлиха през релинга, като оставиха магнитите закрепени за корпуса. Батериите на прилепалата имаха достатъчно мощност да издържат два часа, така че беше по-лесно да ги оставят на място за по-бързо измъкване.

Залепиха се за стената на надстройката до вратата. Мак Ди се чувстваше като гол на ярката светлина и това, че виждаше Майк, не засили увереността му. Облечен в черно от глава до пети, с омазано в черно лице и с черната раница, в която бяха трите контейнера с бактериите, Майк спокойно можеше да ходи и с тениска с надпис „Неканен гост“. Самият Мак Ди беше облечен по същия начин. Единственият им шанс да останат незабелязани бе да са безшумни и да се крият добре.

Нямаха нужда от справки с карта. Бяха научили наизуст маршрута през кораба, който им осигуряваше най-големи шансове да останат незабелязани. След като стигнеха помпената станция, Линда щеше да им обясни как да вкарат съдържанието на контейнерите в системата. Тя следеше напредъка им по закрепените на главите им камери и микрофони и можеше да им говори в слушалките.

Мак Ди кимна на Майк, който отвори леко вратата. Не държаха оръжията си в готовност. Всяка стрелба щеше да задейства алармите. Ако се стигнеше до конфронтация, уменията им в ръкопашния бой бяха предостатъчни да се справят с всеки член на екипажа, а моряците на борда на танкер едва ли носеха някакви оръжия.

Мак Ди надникна и видя пуст коридор. Екипажът на „Сорокайма“ се състоеше само от двайсет души и той се надяваше, че в момента повечето бяха или на мостика, или в машинното отделение и търсеха мнимата повреда. Разбира се, по всяко време можеше да се появи неочаквано моряк и да оплеска всичко. Според преценката на Мак Ди половината успех на мисията зависеше изцяло от късмета им.

Двамата с Майк се запромъкваха напред, като общуваха само със знаци. Пътят до помпената станция беше ясен – третата врата вдясно беше към стълбище, после четири нива надолу до коридора, водещ право към целта.

Стигнаха третата врата. Мак Ди чу стъпки по металните стъпала и посочи някакво сервизно помещение от другата страна на коридора. Нямаха време да го проверяват, а се шмугнаха направо вътре. За облекчение на Мак Ди, стаичката се оказа празна и тъкмо затвориха, когато вратата на стълбището рязко се отвори. Стъпките отекнаха по коридора, след което се чу ново отваряне и затръшване на врата. Възцари се тишина.

— Дано не сме изразходвали целил си късмет тук – промърмори Майк.

— Татко ми винаги казваше: „Късметът не дарява, а дава назаем“ – подхвърли Мак Ди. – Да приключваме, преди да се наложи да връщаме заема.

— Амин, братко.

Мак Ди отвори и бързо пресякоха коридора. Не срещнаха никого по пътя до помпената станция. Шумът от другата страна на вратата бе твърде силен, за да са сигурни, че помещението е празно. Мак Ди открехна предпазливо, но не видя никого през тесния отвор. Изкушаваше се да влезе бавно, но отзад се чуха два гласа, говорещи на испански, така че времето изведнъж стана лукс. Дори моряците просто да минаваха оттук, щяха със сигурност да ги забележат.

Влязоха и моментално разбраха, че късметът им свършва. Линда изруга тихо в ушите им, защото виждаше същото, което и те.

Двама моряци се бяха привели над един монитор, обърнати с гръб към вратата. Не бяха чули влизането им; Майк забеляза, че вратата се затваря бързо зад него и сложи ръката си в процепа, за да й попречи да се затръшне. Намръщи се от болка, но запази мълчание. Мак Ди дръпна вратата, за да може Майк да махне ръката си, след което затвори леко, с едва чуто изщракване на метал. Мислено благодари на екипажа, че се е погрижил пантите да са добре смазани.

Моряците още не ги бяха забелязали, но едно обръщане на глава щеше да е достатъчно. Намираха се само на шест метра от клапана, който трябваше на Мак Ди и Майк. Нямаше как да стигнат до него, без да ги видят. Просваното на моряците в безсъзнание не беше възможност, тъй като щеше да се разбере, че е имало неканени посетители на борда.