Клайв Къслър - Пираня

По телефона се разнесе гласът на Майк.

— Значи това е план В, така ли?

— Обичаме да пътуваме със стил – отвърна Хуан.

— Готови ли сте?

— Еди е на борда с кометата и ви държи на мушка.

— Тогава да стреля.

„Комета“ беше името на компанията, проектирала хвърлящите въжета ракети, които бяха задължителни и корабите според Международна конвенция за безопасност на човешкия живот по море, или SOLAS. С тях се хвърляше спасително въже на озовали се зад борда хора или на други кораби, за да прехвърлят припаси или кабели за теглене.

Ракетите на „Комета“ прелитаха разстояние от двеста и петдесет метра, но Корпорацията си беше поръчала такива с двойно по-голям обхват.

Хуан видя проблясъка на борда на „Орегон“, след което към тях се понесе червен пламък. Еди се беше премерил право в целта. Ракетата прелетя високо над главите им и се понесе надолу от другата страна на хълма. Въжето падна върху купола на танка.

— Кажи на Еди, че улучи в десетката.

— Въжето е вързано.

— И ние го връзваме на крана.

Въжето се опъна, когато Еди нави макарата. „Орегон“ щеше да остане неподвижен на мястото си, така че въжето да не се скъса и да не провисне.

Хуан даде знак на Линк да тръгне пръв. Линк се покатери на танка, преметна ремъка на автомата си през въжето и омота краищата му около китките си.

— Не забравяй, че сме доста по-високо от „Орегон“, така че ще си набрал сериозна скорост, когато стигнеш там – предупреди Хуан. Еди беше надул наполовина две лодки, които да поемат удара, но спирането пак нямаше да е от най-приятните. Хуан съобщи на Макс, че Линк пътува.

Линк кимна и се отблъсна от предния край на танка. Въжетата за туристи са от стомана, за да останат опънати, но найлоновото беше много по-податливо и се огъна под тежестта му. Линк повървя надолу по склона, докато не увисна и гравитацията пое нещата.

Вниманието на Хуан се откъсна от Линк, когато чу звука на двигатели. Светлини на фарове спряха в края на пътя на няколкостотин метра от мястото му. Отвориха се врати и войниците се изсипаха навън и се закатериха по хълма. Не им беше трудно да следват дирята, оставена от танка.

Светлините на фенерчета наближаваха. Офицери крещяха заповеди да бъдат заловени живи, но Хуан предположи, че заповедите ще бъдат отменени, ако видят, че е на път да се измъкне.

Макс му се обади, че Линк е на борда. Крайно време беше. Облаците за момент се бяха разделили, разкривайки силуета на танка. Войниците бяха забелязали грамадния „Ейбрамс“ и вече спринтираха към него с вдигнати за стрелба автомати.

Хуан повтори действията на Линк. Когато беше готов, скочи от танка и се затича напред, докато краката му не се отделиха от земята и не се плъзна надолу. Вятърът разроши косата му и миризмата на солена вада се засили, когато приближи брега.

Зад него проехтяха изстрели, но бързо замлъкнаха. Хуан си помисли, че знае защо, но не можеше да обърне глава достатъчно, за да провери с очите си.

Явно го бяха видели как се понася във въздуха и в объркването си бяха стреляли. После някой по-наблюдателен войник е разбрал какъв е номерът и сега трескаво се мъчеха да намерят въжето. Беше въпрос на секунди да открият, че е вързано за танка.

Намираше се на повече от сто метра от „Орегон“, но отвъд прибоя и стърчащите от водата скали. Вибрирането на въжето му показа, че войниците са го намерили и се опитват да го накарат да падне. Следващата стъпка бе очевидна.

Въжето внезапно се отпусна откъм хълма, вероятно станало жертва на нечий нож, и Хуан полетя към морето. Изпъна тяло и влезе във водата с краката напред.

Потъна на три метра. Преди да пусне ремъка на автомата, хвана въжето и зарита към повърхността.

Изплува и въжето се опъна отново. Хуан го стисна по-здраво, докато го теглеха към „Орегон“. Отново чу изстрели от брега, но при такова разстояние и в тъмното спокойно можеха да си спестят мунициите.

Корпусът на „Орегон“ се извиси над него и през борда хвърлиха въжена стълба. Хуан доплува до нея и се изкатери на палубата. Еди и Линк го издърпаха и Хуан се изправи на крака.

— Благодаря – каза той. – Приводняването не беше планирано.

— Момчетата от яхтклуба никога няма да повярват какво съм хванал – ухили се Линк.

— Радвам се да ви видя отново, господин Гао – каза Хуан на Еди.

Еди кимна едва забележимо в отговор.

— Капитан Холанд.

— Кажи на Макс да потегля и че план В мина като по вода. Ще го видя в оперативния център, след като се изсуша.