Клайв Къслър - Пираня

Хуан се усмихна.

— Бавно и спокойно. Какво стана със „Сорокайма“?

— Имали са няколко засечки, но бактерията е вкарана успешно в резервоарите. Само един малък инцидент. Ръката на Майк Троно е пострадала, но според Линда няколко аспирина ще го държат, докато не ги вземем. Вече уведомих Джулия.

Хуан не се съмняваше, че Джулия Хъксли, медикът на „Орегон“ и бивш лекар от военноморските сили, ще върне за нула време Майк в строя. Това нямаше да е проблем за кораб, оборудван с травматологично отделение и операционна, достойни за всяка добра болница.

Хуан погледна към станциите за управление на кораба и оръжията, разположени най-близо до предната стена, под огромния екран. Те бяха заети от други членове на Корпорацията вместо от Ерик Стоун и Марк Мърфи, които бяха заминали на мисия. Линда също я нямаше, така че Макс на машинната станция и Хали Касим на средствата за свръзка бяха единствените старши офицери в оперативния център.

— Ерик и Мърф приключиха ли? – попита Хуан.

— Подготвили са всичко и пътуват към нас с НМТК. Срещата е след десет минути.

Надуваемите моторници с твърд корпус, каквито използваха тюлените, имаха метално тяло с надуваеми тръби от двете страни, които ги държаха на вода като стиропор. Ерик бе служил във флота в отдела за проучвания и развой, вместо в открито море, но след постъпването си в Корпорацията бе станал отличен кормчия, отстъпваш по умения единствено на Хуан. Той щеше да настъпи газта, за да прибере НМТК на борда на „Орегон“.

— Е, в такъв случай да не караме повикващите да чакат повече – каза Хуан. – Господин Касим, свържете се с венецуелските ни приятели.

След няколко секунди Хали докладва:

— Капитан Ескобар е на линия.

Хуан превключи на провлечения говор на Бък Холанд.

— Капитан Ескобар, говори Бък Холанд, капитан на „Долос“ – бодро поздрави той. – Какво мога да направя за вас?

— Нареждам ви моментално да спрете – отвърна глас със силен акцент. – Вие и екипажът ви ще бъдете арестувани и обвинени в шпиониране и саботаж, а корабът ви ще бъде конфискуван.

— Доста сериозни обвинения. Какви са ви доказателствата?

— Екипажът ви е атакувал пристанищната полиция и откраднахте танк, като при това унищожихте един кораб и док.

— О, това беше просто недоразумение.

Ескобар щеше да получи удар от наглостта на Хуан.

— „Недоразумение“ ли? Ще извадиш късмет, ако не бъдеш застрелян за престъпленията си, боклук такъв.

— Хайде, хайде, не е нужно да се наричаме с обидни епитети.

— Спрете незабавно кораба си!

— Защо да го правя?

— Защото, ако не се подчините, ще ви издухаме от океана.

— Хм. Арест или унищожаване. Не ми допада нито едното, нито другото. Избирам онова зад третата врата.

— Какво?

— Нямате ли телевизионни игри по тези части на света?

— Аз не…

Връзката прекъсна за момент, след което се разнесе женски глас, отсечен и по-властен от този на Ескобар.

— Капитане, зарежете театъра – каза тя с едва доловим акцент. – Знам, че вие сте отговорен за случилото се в склада.

— Адмирал Руис, предполагам – каза Хуан. Провлеченият тон беше изчезнал. – Надявах се да сте на борда.

— Каквото и да си мислите, че сте постигнали с операцията ви в Пуерто Ла Крус, бъдете сигурен, че е като убождане с игла.

— А потопеният танкер балон ли трябва да бъде според вашата аналогия? Защото пукна доста добре

— За това ще си платите, по един или друг начин

— О, да. Арест или унищожаване. Защо не дойдете да ни хванете?

— Смятам да го направя. Предпочитам да се срещнем лице в лице, за да видите кой ви е бил. Но ще се задоволя и с пращане на кораба ви на дъното, ако се стигне дотам.

— Можете да опитате.

Руис се разсмя.

— Ще направя повече от опит. Разговорът беше интересен, капитане. Надявам се да се срещнем някой ден.

— Чувството не е взаимно. Adios. – Хуан даде знак на Хали и връзката прекъсна.

— Изглежда чаровна – отбеляза Макс.

— При това с добър морски командващ – добави Хуан. – Независимо дали си мъж или жена, можеш да станеш адмирал само по два начина – с чар или с безпощадност. Според мен Руис владее и двете, използва ги в зависимост от ситуацията. Не бива да я подценяваме.

— Не я подценявам. Първата ми жена говореше със същия тон, преди адвокатът й да ми измъкне всичките пари. И няма да позволя да разделим „Орегон“ наполовина заради Руис.

След три провалени брака единствената истинска любов на Макс беше корабът му.