Клайв Къслър - Пираня

— Председателю, Ерик с моторницата е на километър и половина от носа ни – съобщи Хали.

— Стоп машини. Отворете гаража за лодки.

„Орегон“ спря и една скрита врата се плъзна на нивото на водата, разкривайки широк пристан, от който биваха пускани и прибирани спомагателните съдове на кораба. Предният екран в оперативния център показа картина от гаража. Когато НМТК стигна „Орегон“, Ерик Стоун я вкара майсторски през отвора, а Марк Мърфи хвърли въжето на чакащия техник. Без никакви фанфари двамата скочиха на дока и излязоха от гаража.

— Затваряй – нареди Хуан. – И малко повече газ за няколко минути, за да наваксаме изгубеното време.

Корпусът замърка, когато криопомпите заработиха и започнаха да изхвърлят вода зад кърмата.

Минута по-късно Ерик и Мърф влязоха в оперативния център. Изглеждаха доволни от себе си.

Двамата бяха най-младите старши офицери на кораба. Завършилият в Анаполис Ерик с меки кафяви очи и сериозна физиономия свали анорака си, разкривайки обичайната си бяла риза и жълто-кафяви панталони. Беше постъпил в Корпорацията по препоръка на командващ офицер, който бе служил във Виетнам с Макс. На борда на „Орегон“ техническите и компютърните му умения отстъпваха единствено на майсторството на човека, когото бе довел тук – Марк Мърфи.

Мърф не бе служил във флота, но бе работил с Ерик върху свръхсекретен ракетен проект като цивилен контрактор и бе единственият член на екипажа без военен или разузнавателен опит в досието си. Гений в областта на военните технологии с докторска степен от МТИ, получена, преди да навърши двайсет и пет, Мърф пасваше идеално за ролята си на оръжеен офицер на „Орегон“.

Мърф, който се отнасяше с презрение към всякакво подобие на благоприличие, оставяше черната си коса рошава като храст и сега тя беше в още по-голям безпорядък от вятъра. Имаше рехава брадица, която отказваше да расте, а длъгнестото му тяло бе облечено в тениска с надпис „Горила Бискуитс“; Хуан подозираше, че това е името на някоя от пънк бандите, които Мърф пускаше по уредбата в каютата си с такава сила, че можеше да събуди и Дейви Джоунс.

Младшите членове на екипажа освободиха станциите и Ерик зае мястото си на щурвала, а Мърф сана зад конзолата за управление на оръжията.

— Като ви гледам доволните физиономии, май всичко е минало тип-топ – каза Хуан.

— Тъй вярно, председателю – отвърна Ерик. – Всичко е на място.

— Иска да каже, че този път надминахме себе си – добави Мърф. – Сами ще се убедите.

Преди Хуан да успее да отговори, се намеси Хали.

— Радарен контакт. Летателен апарат на шестнайсет километра, курс едно-осем-девет, приближава със сто и петдесет възела.

— Това трябва да е хеликоптерът на „Марискал Сукре“ – каза Хуан. – Оценка на опасността?

Мърф, който беше истинска база данни за оръжейна информация, не закъсня.

— Фрегатите клас „Лупо“ носят по един „Огъста-Бед АБ-212 “. В ролята си на хеликоптер за борба с подводници той може да бъде оборудван с две торпеда „Марк 46“ и четири противокорабни ракети AS. 12.

— Какъв е обсегът на ракетите?

— Максимален обхват седем километра и двеста и петдесет метра, но могат да пуснат торпедо от единайсет километра.

— Малко вероятно е да използват торпеда на оживен морски път, но за всеки случай да ги държим на почтително разстояние. Дай картина на целта.

Мърф включи радара за прицелване, който моментално прехвана приближаващия хеликоптер. Пилотът му щеше да чуе пронизителния сигнал, показваш, че във всеки момент от кораба може да бъде изстреляна ракета.

Хуан не искаше да влиза в бой, но свалянето на хеликоптера щеше да е лесна работа, ако се стигне дотам. Под плъзгащите се панели на корпуса на „Орегон“ се криеше внушителен арсенал. На носа имаше сто и двайсет милиметрово оръдие на танк, а три контролирани с радар двайсетмилиметрови картечници „Гатлинг“ можеха да послужат за защита от въздуха и от малки кораби. Освен водните оръдия във фалшивите резервоари на палубата бяха скрити дистанционно управлявани картечници петдесети калибър, способни да отблъснат опитите за абордаж.

Освен това корабът имаше люкове, от които можеха да бъдат изстрелвани противокорабни ракети „Ексосет“ и крилати ракети срещу наземни цели, а тръбите под ватерлинията бяха заредени с руски торпеда. Ракетите земя-въздух също бяха готови, в случай че пилотът на хеликоптера не е схванал намека.

Все още не бяха изпробвали най-новата си система – стоцевно оръдие, разработено от компанията „Метал Сторм“. За разлика от шестте въртящи се цеви на „Гатлинг“, които изстрелваха куршуми, подавани от лента, „Метал Сторм“ беше изцяло електронна и нямаше движещи се части, което означаваше, че засечките са невъзможни. Патроните се зареждаха в цевите един зад друг. Електронният контрол позволяваше прецизна стрелба, в сравнение, с която скорострелността на „Гатлинг“ от три хиляди куршума на минута изглеждаше жалка. Всяка цев на „Метал Сторм“ изстрелваше по четирийсет и пет хиляди куршума в минута и цялата система можеше да бълва волфрамови снаряди със зашеметяващата скорост от четири и половина милиона изстрела в минута.