Клайв Къслър - Пираня

— Гледайте да държите островите между нас и фрегатата, докато излезем от обхвата на радара, господин Струн – нареди той.

— Разбрано, председателю – отвърна Ерик. – Няма да е трудно. „Марискал Сукре“ като че ли не се движи.

— Съмнявам се, че ще помръдне – подхвърли Макс. – Руис е като подпалвач, наслаждаващ се на делото си.

— Тогава да й покажем големия финал. Господин Мърфи, пригответе фойерверките.

Мърф потърка злорадо ръце.

— С удоволствие, председателю.

Точно както бяха планирали, Руис си въобразяваше, че гледа горящия неподвижен „Орегон“, докато в действителност той се носеше на североизток през Карибско море със скорост над четирийсет и пет възела. Картината на екрана доказваше, че заблудата е успешна. Образът се предаваше от малък дрон, който кръжеше на безопасна височина над военния кораб и потвърждаваше, че той не се движи. Ако не беше заблудена, Руис щеше незабавно да се впусне в преследване.

Макар че поставената от ЦРУ задача беше да саботират горивото в танкера и да намерят доказателства, че венецуелците доставят контрабанди оръжие на Северна Корея. Хуан бе сметнал, че има добра възможност да добави трета цел към мисията – възвръщане на анонимността им.

През последните няколко години се забъркваха в бели по цялото земно кълбо със страни от Третия свят и от време на време влизаха в сражения с някой военен кораб, дори потопиха няколко. Взети поотделно, инцидентите не бяха в състояние да разкрият истинската същност на „Орегон“, но бяха плъзнали слухове за някакъв шпионски кораб, кръстосващ моретата, въпреки че историите силно си противоречаха относно името му и как изглежда. Ала Хуан и офицерите му бяха съгласни, че е само въпрос на време някой да събере две и две и да ги разкрие. Това означаваше, че трябва да предприемат действия, които не само да убедят всички, че екипажът на митичния шпионски кораб е съставен от събрани от кол и въже наемници, но и че вече не представлява никаква заплаха, тъй като е бил пратен на дъното.

Хуан измисли как да постигне целта си, когато научи, че единственият оцелял близнак на „Орегон“ ще бъде нарязан за скрап. Преди да бъде превърнат в технологично чудо, „Орегон“ беше яко работно добиче, мъкнещо товари между Северозапада и Азия. Бяха построени общо четири такива кораба, но срокът за експлоатация беше изтекъл за всички, с изключение на „Вашингтон“, който продължаваше да пори водите около едноименния щат и Аляска.

Когато „Вашингтон“ тръгна към гробището. Корпорацията го купи на безценица и така задейства плана на Хуан. През последната седмица екипажът бе работил върху преправянето му, така че „Вашингтон“ и „Орегон“ да изглеждат напълно еднакви. Освен това напълниха трюмовете с амониевия нитрат, с който трябваше да е натоварен „Орегон“. После бяха преместили „Вашингтон “до мястото му между отдалечените острови и бяха оставили на него Ерик Стоун и Марк Мърфи, които трябваше да се погрижат за последните приготовления.

Частта от мисията за възстановяване на анонимността беше старателно планирана така, че да въвлече една от венецуелските фрегати в сражение. Еди Сенг се беше погрижил началникът на пристанището Мануел Лозада да докладва на висшестоящите за пристигането на „Орегон“, като Еди остана плътно до Лозада, за да държи в течение Макс за действията на венецуелците. Лангстън Овърхолт, техният човек в ЦРУ, ги информираше постоянно за местоположението на венецуелските бойни кораби чрез сателитно наблюдение. „Марискал Сукре“ беше най-близката патрулираща фрегата, така че те знаеха, че целта им ще дойде от запад.

След като събраха информацията за контрабандата, оставаше само да примамят фрегатата до пустите острови, където бе скрит „Вашингтон“.

Мърф беше създал вариант на капсите на Кевин Никсън, осигурили театралното убиване на Еди, само че за „Орегон“. В момента, когато батареята „Метал Сторм“ неутрализира ракетата достатъчно близо до кораба, за да накара Руис да си помисли, че целта е поразена, Мърф бе активирал експлозивите на палубата на „Орегон“ и приготвените струя газ, които създаваха впечатление за бушуващ пожар, без да излагат кораба на опасност. Беше уверил Хуан, че дори боята няма да пострада.

„Вашингтон“ обаче нямаше подобен късмет. С помощта на Ерик Мърф бе покрил палубата му с контейнери, които при детониране щяха да изхвърлят желиран бензин, подобно на мнимия пожар на „Орегон“. Допълнителни експлозиви бяха поставени по целия кораб, включително и в надстройката на моста.