Клайв Къслър - Пираня

Хуан беше спрял „Орегон“, докато фрегатата не приближи достатъчно, за да използва оръдието си, като стоеше на място, от което лесно можеха да се озоват от подветрената страна на Исла Караха дел Оесте. След като островът ги закри, Хуан даде пълен напред, тъй като „Марискал Сукре“ щеше да се цели в предполагаемото местоположение на „Орегон“, вземайки предвид по-ниската му поддържана скорост. Снарядите паднаха зад кърмата, без да нанесат никакви поражения. Когато и последният се заби във водата. Мърф задейства експлозивите на палубата на „Вашингтон“.

Хуан смяташе, че има равни шансове „Марискал Сукре“ да ги последва в пролива или да ги прехване от другата страна, и трябваше да знае със сигурност в каква посока да тръгне, за да се озове извън обхвата на радара, когато фрегатата забележи горящия „Вашингтон“. Джордж Адамс-Гомес беше скритият коз, който улесни това решение.

Гомес, който беше получил прякора си, защото навремето ходеше с жена, която бе двойница на оригиналната Мортиша от „Семейство Адамс“, беше пилотът на хеликоптера на „Орегон“ Корабът имаше един MD 520N, скрит в задния трюм, който можеше да се подготви за излитане за десет минути, но тази нощ Гомес се беше настанил удобно в оперативния център.

Освен пилот на хеликоптер, Гомес бе и най-добрият им оператор на дронове. „Орегон“ бе оборудван с множество такива апарати за въздушно разузнаване и Хуан бе наредил изстрелването на един, докато фрегатата приближаваше. Стандартният четиримоторен модел бе модифициран от Макс така, че да може да носи камера с висока резолюция, свързана с „Орегон“. Гомес, който имаше мустаци, с каквито би се гордял и самият Уайът Ърп, и такава външност, че Мърф веднъж беше предложил да организират конкурс по красота между него и Мак Ди, се взираше в монитора и експертно държеше дрона точно над вълните, извън обхвата на радара на „Марискал Сукре“.

Благодарение на летящото око те видяха как фрегатата се насочва към северната част на острова, така че Хуан нареди да обърнат и „Орегон“ излезе от пролива и се скри зад следващия остров преди появата на „Марискал Сукре“.

— Гомес, обърни, за да имаме добър изглед към „Вашингтон“ – каза Хуан.

— Няма проблем. – Дронът се обърна майсторски. Светлините на „Марискал Сукре“ се виждаха зад горящия товарен кораб. – Така става ли за художествена снимка?

— И Спилбърг би ти завидял. На какво разстояние си?

— Пет километра.

— Би трябвало да е достатъчно. Не мога да кажа същото за „Марискал Сукре“, но това е техен проблем. Знаят какъв е товарът. Всичко готово ли е, господин Мърфи?

— Само кажете – отвърна Мърф с пръст в готовност.

— Действайте.

Мърф натисна колчето.

Внимателно разположените експлозиви до амониевия нитрат в трюма на „Вашингтон“ бяха детонирани и дадоха началото на верижна реакция в тора. На екрана беззвучно разцъфна гигантско огнено кълбо. Корабът беше разкъсан от взрива и се разпели на две. Парчета от корпуса заваляха по съседните острови. Единствено прекършеният кил отиде на дъното, оставяйки малко за оглед, дори венецуелците да изпратеха екип. Доколкото знаеха, взривеният кораб беше „Долос“ и нямаше да открият никакво доказателство, че грешат.

Хуан имаше чувството, че гледа потъването на самия „Орегон“, и съжалението го жегна отново. Поне това бе по-благороден край за „Вашингтон“, вместо да бъде нарязан и продаден за скрап.

Малко цунами помете островчетата и се понесе към „Марискал Сукре“, който се люлееше бясно от ударната вълна. Секунди по-късно и дронът се люшна пиянски.

Гомес едва го овладя.

— Леле, беше по-силно, отколкото очаквах. – Той издигна дрона и го изравни. Със сигурност никой на фрегатата не обръщаше внимание на радара, ако изобщо бе оцелял от взрива.

Гомес насочи камерата към фрегатата. Не се виждаше никакво движение.

— Е, това определено ги събуди – каза Макс.

— И им спука тъпанчетата – добави Хуан. – Ще се изненадам, ако са им останали здрави прозорци на мостика.

— Ако ще ходят някъде, ще е към най-близкото пристанище за ремонт.

— Така е. Гомес, дръж ги за всеки случай под око, докато не се отдалечим на петдесет километра. После зарежи дрона.

— Дадено.

Корпусът застена, когато ударната вълна от взрива на двайсет и пет километра от тях ги достигна.

— Макс, преименувай ни отново на „Орегон“. „Долос“ ни служеше добре, но предаваме името му на морето.

— С удоволствие.

Името на кърмата можеше да се сменя за миг с помощта на магнитния панел, който бе програмиран да изписва всичко и с всякакъв шрифт. С едно натискане на бутон Макс деактивира магнитите и железните стърготини по корпуса паднаха. Той магнетизира новите и дюзите ги изхвърлиха по местата им, образувайки името „Орегон“. Щом излезеха в открития океан далеч от морските пътища, екипажът щеше да пребоядиса корпуса в нови цветове, да размести оборудването по палубата, да добави фалшиви товарни палети и да свали втория комин, променяйки напълно силуета на кораба. „Орегон“ щеше да влезе в следващото пристанище в напълно различен образ. Всички се справихте отлично – обяви Хуан. – Бих казал, че току-що си осигурихме още няколко години анонимност. При следващото слизане на сушата аз черпя.