Клайв Къслър - Пираня

Докато тръгваха. Еди предаде заповедта по радиостанцията. Секунди по-късно „Орегон“ започна да се отдалечава от брега.

Изведнъж лицето на Еди стана сериозно.

— Какво има? – попита Хуан.

— Макс съобщи, че е получил повикване от венецуелска фрегата на трийсет километра западно от нас. Капитанът заповядва да се предадем, в противен случай ще бъдем унищожени.

Хуан нямаше намерение да води кораба си в сражение, облечен в прогизнала венецуелска униформа.

— Предай на Макс да ни разположи между Чимана Гранде и фрегатата – каза той на Еди. – Така ще спечелим малко време.

Еди кимна и предаде заповедта по радиостанцията, докато Хуан отиваше към каютата си.

Целта на „Орегон“ бе малка група необитаеми островчета на около шестнайсет километра на североизток. Макар че се намираха извън обхвата на торпедата и оръдията, венецуелските фрегати бяха оборудвани с ракети земя-земя „Отомат Марк 2“ с радиус на действие триста километра. Планинският терен на островчетата северно от сегашната им позиция, сред които бе и най-големият Чимана Гранде, щеше да попречи на фрегатата да ги засече на радара, докато военният кораб не ги подмине.

Хуан влезе в каютата си и завари главния стюард Морис, преметнал през ръка снежнобяла кърпа и със сребърен поднос с чаша димящо кафе. Изпълненият с достойнство седемдесетгодишен мъж бе елегантно облечен в безупречно черно сако, спретнато вързана вратовръзка и така лъснати обувки, че човек можеше да се огледа в тях. След като бе служил вярно на множество адмирали в Кралския флот, Морис се гордееше с умението си да предвижда нуждите на своя офицер и Хуан не остана изненадан да види чисти дрехи, положени на леглото секунди след като го бяха извадили от водата.

Взе чашата и отпи глътка, наслаждавайки се на топлата доза кофеин.

— Спасяваш живота ми, Морис.

— Да ви сервирам ли нещо леко в операционния център, капитане? – попита Морис с британски акцент, подходящ за Камарата на лордовете. Въпреки че останалият екипаж се обръщаше към Хуан с председателю. Морис настояваше да използва флотската терминология.

— Боя се, че ще трябва да изчака – рече Хуан, докато сваляше мократа униформа и обличаше избраната от стюарда синя риза.

— Добре, капитане. За вечеря след работа ще ви донеса филе миньон със сос беарнез, печени юконски картофи и аспержи соте. Разбира се, ще добавя и бутилка подходящо бордо. – Уменията на Морис като сомелиер нямаха равни на себе си. Демонстрираше пълна невъзмутимост пред предстоящия сблъсък с фрегатата и добре подбраните фрази показваха на Хуан пълната увереност на стюарда, че „Орегон“ няма нито да потъне, нито да бъде заловен от венецуелците.

Без нито дума повече Морис се измъкна от каютата безшумно като нинджа. Хуан приключи с преобличането и отиде в оперативния център, понесъл чашата кафе.

Настани се на стола на Кърк и поиска от Макс доклад за положението.

— Намираме се в сянката на Чимана Гранде по курс нула-четири-пет. Фрегатата, чийто капитан я идентифицира като „Марискал Сукре“, ще излезе в позиция за стрелба след трийсет минути, ако поддържа сегашната си скорост. – Дисплеят показваше, че „Орегон“ се движи с безметежните двайсет възела, много под максималната скорост, но подобаващо за древен товарен кораб, изстискващ всичко от двигателите си. Фрегата клас „Лупо“ като „Марискал Сукре“ развиваше максимална скорост от трийсет и пет възела.

— Време до Карака дел Оесте?

— Трийсет и две минути.

— В последния момент, а?

— Хей, идеята не беше моя.

„Орегон“ с лекота можеше да избегне фрегатата, ако Хуан наредеше. Вместо с типичните дизелови, корабът се задвижваше от революционни магнитохидронамични двигатели, които осигуряваха мощност чрез две гигантски тръби, минаващи по дължината му. Магнитни намотки взаимодействаха със свободните електрони в морската вода и я ускоряваха през тръбите. Със способността си да изтласква водата като въздух през реактивен двигател, но и в двете посоки с еднаква сила, „Орегон“ можеше да ускори като драгстер и да спре, сякаш се е блъснал в скалата на Гибралтар, като в същото време бе в състояние да изпревари всичко, по-бавно от скутер. Дюзите „Вентури“ позволяваха на кораба да се завърта по собствената си ос и тъй като се задвижваше с енергия, получавана от свободните електрони във водата, нямаше нужда от дизелов двигател и резервоари. Обхватът на „Орегон“ бе на практика безкраен.