Клайв Къслър - Пираня

Барабанът, вече откачен от „Сорокайма“ и с прибрана тръба, потъваше към дъното на Карибско море. Бяха оставили след себе си единствено магнитите на корпуса, но батериите им щяха да се изтощят и те щяха да паднат, заличавайки и последната следа, че танкерът е имал неканени гости.

Хуан Кабрило се ухили, когато видя зле замислената преграда на пътя. Два камиона с дълги ремаркета бяха спрени напречно в другия край на моста, водещ към полуострова, където Хуан възнамеряваше да се срещне с „Орегон“. До камионите имаше две хъмвита с въоръжени войници, а три други се движеха след танка, като от време на време стреляха, но без резултат.

Тъй като не искаха да издават крайната си цел, Хуан и Линк бяха разходили преследвачите си около града, докато „Орегон“ заеме позиция. Макс току-що се беше обадил, че са готови, така че вече се насочиха към хълма.

— Виждаш ли това? – попита Хуан.

— Освен ако ремаркетата не са пълни с олово, май нямат представа на какво е способен танк с тегло шейсет и пет тона – отвърна Франклин Линкълн.

— Тогава защо не им покажеш?

— С удоволствие.

Линк настъпи газта и вдигна максималната скорост от шейсет и пет километра в час. Танкът се понесе през моста като неумолим парен чук към непоклатимите според венецуелците препятствия.

Хуан знаеше колко дълбоко се заблуждават.

Тежкият „Ейбрамс“ мина през камионите като спринтьор, късащ летата на финала. Танкът почти не забави скорост, когато камионите се разлетяха на парчета и обсипаха намиращите се наблизо войници с метални отломки.

Хуан се обърна и видя, че хъмвитата се провират през останките, за да продължат гонитбата по крайбрежния път. Погледна горивото. Резервоарът беше почти празен, а им оставаха още три километра. Ако горивото им свършеше насред пътя, венецуелците можеха да извикат по-сериозни оръжия и или да ги изчакат да се предадат, или да гръмнат танка. И в двата случая с тях беше свършено.

Планът за бягство зависеше от това да осигури няколко минути, през които да не ги безпокоят. Ако бъдеха обкръжени от войници с автомати на върха на полуострова, щяха да бъдат разстреляни веднага щом отворят люковете.

Това означаваше, че трябваше да забавят преследвачите, и електропроводите край пътя му дадоха идея.

— Линк, май скоро тази част от залива ще остане без ток.

— Да, онези стълбове ми се виждат много кекави – без никакво колебание отвърна Линк. – Трябва да ги сменят. Ще им помогна със събарянето.

Той рязко зави и се насочи към най-близкия дървен стълб. Танкът го пречупи като сламка и той падна на пътя сред дъжд от електрически искри. Уличните лампи моментално угаснаха, оставяйки единствено фаровете на танка.

Продължиха покрай пътя, докато не събориха десетина стълба.

— Добро шофиране – отбеляза Хуан. – Това трябва да ни даде поне няколко минути преднина, докато се мъчат да заобиколят. – Нямаше успоредна улица, зад къщите от едната страна на пътя имаше стръмен каменист склон, а от другата беше морето и войниците нямаше да имат друг избор, освен да разчистят препятствията, преди да продължат преследването.

Грохотът на танка беше изкарал обитателите от домовете им. Изумените им лица караха Хуан да се чувства като участник в някакъв тържествен парад.

Когато стигнаха края на пътя, Хуан продължи да насочва Линк по обраслия склон, като разчиташе на джипиеса на телефона си. Танкът забуксува за момент, докато веригите зацепят пръстта, след което запълзя нагоре по хълма, мачкайки изпречилите се пред него храсти и малки дървета.

За две минути стигнаха до върха, откъдето денем щяха да се насладят на чудесен изглед към Карибско море. Облаците скриваха пълната луна и архипелага от островчета на пет километра навътре, който образуваше естествен вълнолом, пазещ Пуерто Ла Крус и Ла Гуанта от бурите.

Но Хуан различи светлините на спрелия „Орегон“ далеч долу, на триста метра северно от скалистия бряг. Макс беше разположил кораба точно там, където Хуан очакваше да го види.

Той отвори люка и слезе от танка, като вдиша с наслада свежия въздух след вонята на барутни газове в купола. Линк също отвори люка си, надигна се и се протегна, разпервайки яките си ръце.

— Това място определено не е проектирано за такива като мен – заяви той.

— Има ли нещо, проектирано за такива като теб? – засмя се Хуан, докато се свързваше с „Орегон“.

Линк поклати глава.

— Защо мислиш, че направих промени по мотора си?